『Sweet Blood』

[28]

-Време е да върнем Тен и теб да разделим.-каза русокосият и другия му кимна.

-Изчакай само да запиша нещата, които каза досега.

Розокосият бързо отиде до кабинета си и се върна за секунди, като сега вече в ръцете му имаше химикал и някакъв тефтер. Бързо написа всичко, което си бяха казали до сега, след което направи знак на по-големия да върне пръстена.

Те кимна и свали бижуто от пръста си, пъхвайки го в ръката на чернокосото момче, което все още го прегръщаше. Читафон усети как другия пъхна нещо в ръката му и затова го пусна, за да може да види какво е. В същото време Тейонг вече бе заел отново надменната си личност, която вече гледаше скептично момче, което го прегръщаше.

-Няма ли да си слагаш пръстена?-попита той, а Тен го погледна.

Чернокосият кимна съвсем лекичко, след което бавно пъхна пръстена си. За миг затвори очите си и щом ги отвори, се намръщи. Скръсти ръцете си.

-Не мога да повярвам, че през цялото време те прегръщах! Ужас!-възкликна той и поклати глава.

-Стига с това, вземи тефтера и записвай всичко, което хьонг ти каже.-Дойонг му тикна в ръцете малкото тефтерче и химикалката, след което свали пръстена си.

Преди Дойонг да се е променил, той подаде пръстена си на по-големият, който бързо го хвана. След секунда Дойонг, както двамата си братовчеди по-рано, затвори очите си за няколко секунди и ги отвори след като минаха. Той веднага се намръщи и скръсти ръцете си пред гърдите, гледайки злобно към другите две момчета.

-Гневният Дойонг.-казаха в един глас Тен и Тейонг, което успя да ядоса повече, вече доста ядосаният, розовокоско.

-Имате нещо да ми казвате ли, а!?-изръмжа им насреща той, при което и двамата извъртяха очи.

-Хайде слагай си пръстена, искам поне един от вас двама ви да харесвам.-каза Читафон, подпирайки се на стената зад себе си.

-Досадно, джудженце.-подхвърли Тейонг, засмивайки се на висок глас, което успя да ядоса тайландеца.

-Слагай си веднага шибаният пръстен на Дойонг, задник!-едвам се сдържа да не извика Тен.

Той стисна двете си ръце в юмруци, опитвайки се по този начин да си сдържи гнева по някакъв начин, макар че му беше страшно трудно. В момента в стаята се намираха личностите на братовчедите му, които той можеше да каже, че меко казано ги мрази до дъното на душата си.