『Sweet Blood』

[19]

Тейонг обикаляше кабинета на японеца, подреждайки всичко, което му се струваше разхвърляно. По незнайна за него причина се чувстваше нервен и притеснен. Първоначално смяташе, че причината за това бе това че Дойонг и Джехьон не се бяха върнали в часа, в който му бяха казали, но все пак се върнаха малко по-късно. Обаче това чувство в него не отшумяваше. 

Беше си помислил, че всичко това е заради Тен и за това да не направи нещо по-сериозно на Джони. Когато сутринта ги видя пред алеята на дома на Донс, си отдъхна леко, но все още усещаше това гадно и натоварващо чувство.

Чу отварянето на вратата, при което се обърна, поглеждайки към Накамото, който гледаше на някъде безизразно. Под очите му се виждаха малки тъмни кръгове, сякаш не бе спал цяла нощ. Това се стори странно на русокосия вампир. Защо другия изглеждаше така?

Те се приближи до него и тъкмо смяташе да хване ръката му, но японеца я отдръпна нстрани. 

-Юта? Добре ли си?-попита той разтревожено, но единственото, което бе получил е леко кимване.-Защо изглеждаш така?

Без отговор. Накамото единствено си го заобиколи, отивайки да седне на стола си, който се намираше зад голямото му бюро. Той се огледа, виждайки подредбата, която бе направил вампира и се намръщи. С едно рязко движение събори всичко на пода, оставяйки само няколко химикалки на него.

Русокосия гледаше объркано и дори шокирано към падналите предмети на земята и към червенокосия японец. Какво му ставаше на Юта? Никога досега не се бе ядосвал за това, че подреждал кабинета му. Нима му бе толкова неприятно?

-С-съжалявам.-прошепна тихо той, карайки другото момче да го погледне.

Накамото отново само кимна и побърза да извърне поглед от него. В ума му се въртяха думите на Сонгджун от миналата вечер. Той му бе разказал какъв точно бе плана на русокосия вампир. Тейонг искаше да го заблуди с мила и невинна личност и когато най-малко очаква, той ще го нападне и убие без да му мигне окото. За Тейонг той бе само храна, с която може да си поиграе.

Русокоското заби погледа си в земята, хващайки ръцете си и играейки си с пръстите си. Чувстваше се като изгонен, сякаш бе някое мръсно коте под дъжда. Това отдръпнато държание на другия го натъжаваше, караше го да се чувства ненужен и нежелан. Сякаш тук не бе неговото място.