『Sweet Blood』

[15]

Тен гледаше изненадано към братовчед си. Много добре помнеше как бе умрял партньора на по-големия  и колко много години бяха минали от тогава. Помнеше също,че въпросния човек не бе имал поколение никога през живота си. Тогава как бе възможно Юта да е наследник на него?

-Хьонг, сигурен ли си? Възможно е просто отново да се влюб...

-Не, Тен.-Тейонг поклати глава, след което погледна към японеца. Щом забеляза как другия го гледаше извърна поглед.-Нека се върнем сега към по-важната тема, а именно вампира убиец.

-Какво знаем за него?-попита Джони, искайки да навлезе повече в случая.

-Че е вампир, който убиваше като оная серийна откачалка, за да си скрие следите, но моят така прекрасен братовчед успя да го хване.-усмихна се самодоволно Тен и обви ръцете си около врата на по-високия.

-Ти да не би да си влюбен в братовчед си?-попита объркано Джони.

-Не, но много го уважавам.-тайландеца се приближи до него.-Но в теб се налага да се влюбя, гиганте.

Той започна бавно да се доближава до устните му, когато внезапно чу вика на Юта.

-Не те извиках, за да се натискаш с колегата ми!-кресна ядосано японеца, при което той извъртя с досада очи.-Извикахте, за да откриеш вампира, а не Джони!

-Той ми бе по-наблизо, така че него открих.-той се обърна към червенокосия, усмихвайки му се самодоволно.

-На интересен ми се правиш май?-каза Накамото, намръщвайки се. Стисна ръцете си в юмруци и тъкмо щеше да тръгне към тайландеца, но ръката на Тейонг го спря.

-Нека не се караме. По-добре да отидем при Дойонг и да му разкажем какво сме научили.

Юта изгледа кръвнишки още малко братовчеда на русокосия вампир, след което кимна. Другите двамата също кимнаха, съгласявайки се с предложението на Тейонг. Русокосия тръгна към вратата и я отключи.

°•°•°•°•°•°•°•°

-Какво? Искаш да ми кажеш, че партньора на Тен е Джони? Това е много странно.-отбеляза розовокосия, който седеше на големия си стол зад голямото си бюро и наблюдаваше останалите четирима, които седяха прави пред него.

Намираха се в кабинета на Дойонг, заключи ли вратата, за да не може Джехьон да влезе и нарочно говореха по-тихо, за да не може да ги чуе.