『Sweet Blood』

[25]

Дойонг обикаляше нервно из кабинета си, чудейки се как да оправи нещата. Докато го правеше, изведнъж се сети, че в една от многото книги, седящи на рафтовете му, бе чел някаква по-точна информация за разделянето на чистокръвните вампири. Огледа се, търсейки с поглед въпросната книга, но не я намираше.

Насочи се към един от рафтовете с книги и започна внимателно да ги преглежда. Трябваше да намери тази книга на всяка цена. Може би тя беше единственият начин да върне страхливият си братовчед и да се отърве от този надут самохвалко.

След няколко секунди вратата на кабинета му се отвори и през нея с гръм и трясък влезе другият му братовчед, който изглеждаше много ядосан. 

-Искам да върнеш другият Тейонг и то веднага!-изръмжа ядосано новодошлият, след което удари силно с ръце по бюрото му.-Не мога да понасям този повече!

Донс извъртя очи, след което продължи да разглежда наредените книги, търсейки онази, която му бе нужна.

-Дойонг, обърни ми внимание! Чу ли изобщо какво ти казах!?-обади отново тайландецът, удряйки отново по бюрото, надявайки се по този начин да привлече вниманието му.

-Чух те, Тен.-отговори му спокойно розовокосият, продължавайки да се взира в книгите пред себе си.-Опитвам се да го върна, но засега нямам никакви идеи. Но поне се сетих, че имам книга, в която е описано по-подробно за разделянето на чистокръвните вампири.-добави, след което взе една от книгите. Бързо прочете заглавието ѝ, след което я върна. Не беше тази, която търсеше.-Защо не я намирам?

-Как изглежда книгата?-попита Тен, приближавайки се до него. Застана от лявата му страна и също оглеждаше книгите.-Ще ти помогна да я намериш.

-Би направил всичко само и само за да се отървеш от този Тейонг, който постоянно те дразни, така ли?-Донс се подсмихна.

-Разбира се!-възкликна по-ниският и го погледна намръщено.-Но и ти си същият! Не се прави, че ти е приятно той да се навърта наоколо!

-Така е, не го искам наоколо. Лошото е обаче, че все още не знаем как да върнем страхливият си братовчед обратно.

-Ти си този, който твърди че е много умен! Вземи покажи малко какво може този ти голям ум!

Чувайки това, Дойонг изгледа намръщено момчето до себе си и след това извъртя очи. Върна вниманието си отново в търсенето на книгата, която сякаш беше изчезнала.