🇧🇬BULGARIAN STORY/BOOK PART 2🇧🇬
‼ВТОРА ОФИЦИАЛНА ЧАСТ НА ,,Хей,бро" с ново подзаглавие ,,Без надежда"‼
Историята е подчинена на старата не изгаснала любов на двамата доведени братя и сестри,които отново преминават през купища трудности за да зае...
След няколко дни,когато ремонта на новата сграда беше готов,Сара с огромни усилия беше преместила своята фирма на третия етаж,за това тъкмо тя се опитваше да внесе няколко цветя,които да разположи на балкона на своя кабинет.Тъй като всеки от фирмата й внасяше по нещо,никой не можеше да й помогне.В този момент Клео я видя и веднага се стече на помощ.
-Здравейте,госпожице Бенсън.Не знаех,че ще си бъдем комшии...-Усмихнато каза Клео и пое едното цвете от ръцете на Сара.Синеочката си мълчеше,защото не искаше да разговаря с Клео.Заедно изкачваха стълбите,след което Сара благодари на Клео.Тя взе и двете цветя и се затъпи към кабинета си.Влезе и хлопна вратата,след което остави цветята на бюрото.Не забеляза въобще,че стола й е обърнат с гръб към вратата и към нея,за това директно се насочи,тананикайки си към балкона.Времето беше ясно,снегът се разтопяваше.
-По дяволите...-Облегна се на парапета.Беше облечена много небрежно и стандартно за нея.Днес беше просто вдигнала косата си на небрежен кок,беше сложила едно от сребърните си колиета,няколко пръстена и черна стандартна рокля,с жилетка и ботуши.Съвсем обикновено.
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
Тя съвсем леко се надупи,защото нямаше и на представа,че зад нея седи Грейсън,който я оглеждаше и чакаше реакция.
-Не може ли за миг да върна времето?-Започна да говори сладко.-Нищо от това да не се беше случвало и аз отново да съм ученичка.-Усмихна се и затвори очите си.Седеше облегната с лакти на парапета и се изправи.-Всеки ден да виждам сериозното изражение на Грейсън,да се дразня от факта,че гладува и пие само алкохол...да съм щастлива само за момент отново.-Каза тя и се усмихна леко.-Да не се бях запознавала със Сорокин и Емилио,а да бяхме само ние...аз и...той...-Говореше тя и се усмихваше,защото си представяше една друга развръзка на живота си.-Да бъдем на онзи плаж...прегърнати...-Мислеше си как просто седят заедно,прегърнати на плажа,на който бяха изгубени.Грейсън стисна очи и въздъхна.Сълза потече по бузата му и отново отвори очите си.Мъжката любов надделяваше и той не можеше да я сдържи.-Да ми разказва някоя историята на Бони и Клайд и сред нас да има няколко дечица...-Той стисна очите си и понечи да пипне нежния й врат,но бързо се отдръпна,защото знаеше,че нищо не беше както преди.Отдръпна се и тихомълком излезе от кабинета си.Тя се обърна и въздъхна.Украси кабинета си и усмивка, и добро настроение се бяха появили на лицето на младото момиче,въпреки ядовете,които имаше.
