hey,bro2💦 ,,Without Hope"/,,Без надежда"

Part 11.Without Hope

~Маноли проявяваше интерес към Касиди и имаше странен поглед,който привличаше отрицателно внимание,особено от страна на големият брат Грейсън.~

-Маноли,може ли да поговорим?-Попита Грей и отиде настрани.Беше с мокри към крайщата дънки,тениска и мръсна,пясъчна коса.Изглеждаше като истински войник.Маноли го погледва подозрително.Грей скръсти ръце и се усмихна леко злобно.-Искам да ме чуеш много добре!Тук мутрите ти и тъпите мафиоти ги няма и не ме е страх от теб,защото сам-самичък на този плаж.Никой няма да убие никого,поне за сега.Слушай,забелязвам специалното ти внимание,която проявяваш към младата ми приятелка.Ще те помоля да бъдеш така добър и да страниш от всяка една жена на този остров,защото си животно,а не човек.Нямаш капка човечност в себе си и видя ли те да доближиш която и да е от острова...-Приближи се Грейсън.-Ще ти скъсам мръсния,миризлив,шибан,грозен,глупав задник и ще се постарая да не оставя следи след себе си.

-Ха Ха!Колко приличаш на баща си,Златокоске!И той ме заплашваше с бой,но като ме гледаш да съм се променил.-Смееше се злобно.-Щом бъдем спасени,Грейси бой,времето ще продължава да тече за кръвта,а ти изгуби вече тази на единия човек.

-Какво ти пука?Нали е мъртва?-Извъртя очи Грейсън.Върна се под навеса и забеляза тъмни и мрачни облаци,провиснали над небето.Той седна до Лео и се спогледаха.

-Този заяжда ли се с теб?-Погледна за момент към Маноли.

-Да,прави се на важен,но няма да е за дълго.Лео,знам,че ще прозвучи лудо,но тряба да убием,това копеле преди да е станало прекалено късно.Всеки един на този остров е застрашен от него,а аз искам всичко тук да е под контрол.-Лео потупа брат си по рамото и се усмихна.-Видя ли се с Кортни?

-Все още не,а ти със...-Грейсън кимна с глава,даже не позволи да се помене името й.Лео кимна и погледна брат си.-Какво се случи?

-Щях да избухна!-Усмихва се Грейсън и Лео го сбута.

-Всичко ще мине,брат!Не обръщай просто внимание и се пази от очите и.-Каза Лео и се усмихнаха.Върнаха  се при останалите,които бяха покрай огъня и се топлеха.

Касиди припяваше,но никой не я чуваше добре,защото и беше студено.Грейсън седна до нея и се усмихва.Тя го погледна и леко съвсем се усмихва.

-Изпей ,,Beautiful In White".Ще подхожда на гласа ти.-Грейсън я гледаше право в очите.Тя се усмихва и започна да пие нежно.Когато всички чуха нежната песен се разчувстваха.Майките прегърнаха дечицата си с надеждата,че отново ще се върнат по домовете си,мъжете прегърнаха половинките си,а Грейсън не отлепи поглед от сините очи на Сара.Тя беше насълзени и се беше облегнала на рамото на Хорхе.Кортни спеше близо до огъня,беше завита с дрехите на Франко.Лео мина покрай навеса и а видя.Облегна се на дървото и слушайки песента гледаше своята стара любов, приближи се към нея,но на бързо избяга,тъй като чу шум.Отиде под своя навес и заспа.След песента Грейсън и Сара не отлепяха поглед.Случващото се беше само по себе си уникално.Бившият войник на 26 години нямаше и идея какво чувства,защо отново изпитваше тази липса на баща си.Той отново се чувстваше в окови и че не може да излезе от онзи ад,в който бе попаднал след като баща му е починал.Той се изправи и отиде на брега,след което се загледа към Луната.