hey,bro2💦 ,,Without Hope"/,,Без надежда"

Part 40.Without Hope

Сняг заваля в онази сутрин и Грейсън,носейки изплашената Сара на ръце слезе от високия мост и я вкара на задната седалка на колата си,след което я откара в апартамента си.Направи и топъл чай и я зави с одеало.Тя седеше и гледаше камината,мислейки си за вечерта.Цялата беше афектирана.Торбички се появиха под очите й.

-Стопли ли се?Парното е много силно,но все пак ни наваля мокър сняг,а не искаме да сме болни утре.-Усмихнато я гледаше,защото се опитваше да я разведри.Тя мълчеше и просто се беше фокусирала върху огъня на камината.-Между другото днес всички се изнасяме от Сороски и искам да знаеш,че затова ти написах това писмо.-Сара леко обърна погледа си към него ,след което обърна отново погледа си напред.-Можем отново да си станем съседи...-Какво ли не опитваше да направи.Сара не искаше да се храни,не искаше да говори и се чувстваше страшно душевно уморена от всичко,случващо се.

Във фирмата на същата сутрин Кортни се беше промъкнала тайно в кабинета на Клео,за да източи още информация за братята Сорокин,тъй като знаеше как да си отмъсти на Лео за изречените думи.

-Клео,можеш ли да ми дадеш номерата на някой от братята на Сорокин?-Седеше със скръстени ръце над бюрото на Клео.

-Вижте,ако някой разбере,че съм влизала в системата и съм търсила личните данни на някой от тях просто ще съм погубена.-Каза мило и леко притеснено Клео.

-Нищо няма да стане.Кой пък ще тръгне да проверява точно лаптопа на секретарката на Грейсън?-Погледна я с най-наглите си очи и Клео въздъхна и кимна.Клео поцъка малко на лаптопа и го обърна.

-Това е номера и постоянния адрес на Кристофори Сорокин,в Москва.Бъдете внимателна.Всички разговори се записват.-Погледна я мило и побърза да изтрие отгоре отгоре какво е търсела.Кортни си записа и тръна да излиза от кабинета на Клео,но не видя,че зад нея е Лео.Продължи пътя си към изхода.Лео я последва и я хвана за ръката.

-Кортни...-Погледна я лошо.-Какво правиш?-Попита строго Лео.

-Остави ме...-Извика и всички я погледнаха и двамата се погледнаха.

-Малко по-тихо!-Скара й се и Кортни излезе от сградата нервно.-Какво правиш тук?Отдавна твоя шеф го няма тук.-Започна заядливо и се засмя.

-Какво те интересува?-Каза през зъби и се дръпна настрани.

-Ще попитам последен път,Кортни.Какво правеше тук?-Ядосано я погледна.Кортни сведе надолу глава,след което навдигна главата си и го погледна в очите.