hey,bro2💦 ,,Without Hope"/,,Без надежда"

Part 28.Without Hope

Когато съвещанието приключи всички се разотиваха,но Грейсън си спомняше за нежните ръце и черните като зимни нощи и само една луна свети в този миг,черни очи.Той почувства нещо,като гледаше тази жена.Нямаше идея как изглежда,но възпитанието й и острия й език много му харесаха,но не се влюби.Нямаше търпение утрешния ден отново да я види.Беше му много мистериозно нейното появяване,за това прие с усмивка всичко.

Когато стана 21:00 всички си бяха тръгнали от сградата освен Грейсън и Лео и другите трима руски братя.

-Грейсън...-Нахлу в кабинета на Грейсън,Лео,усмихнат.-Хайде да вървим.Остави работата за утре,нека си починем мач.Днес има много интересен мач,да го гледаме у вас?-Попита той и усмихнато седна на едно от сепаретата до бюрото му.

-Добре,Лео,добре.-Извади ключа за апартамента.-Извикай чичо,Скай и Алдо.Нека не го гледаме сами.-Каза гледайки в компютъра си.Личеше си,че нещо му става.

-Добре ли си?Чувствам,че след срещата с онези арабки си на друг свят!-Каза Лео усмихнато.Вратата беше отворена и Сара случайно минаваше,тъй като се беше запътила към офиса на сестра си.Застана на стената и слушаше.

-Не знам,Лео.Мериам е много различна и сякаш специална.-Усмихна се широко и погледна брат си.-Има много...много страст в нея.-Каза той,а Сара въздъхна и извъртя очи.

-Ти си луд.Знаеш ли колко са злобни тези жени?Преди Наоми излизах с туркиня,голяма змия.От втората среща започна да ме ревнува и да скубе косите на тези,които ме гледат.Предупреждавам те...ще изяде всяка твоя бивша с кокалите.-След чутото Сара щеше да изпищи от нервност,но сложи ръката на устата.Уплаши се.

-Стига си говорил глупости!Никога не бих преспал с жена като нея...-Не беше сигурен в това,което казва,но със сигурност не беше истина.-Да вървим!-Каза Грейсън.Взе палтото си и когато излизаха с Лео,Грейсън се блъсна и Сара се заби в гърдите на по-големия брат,защото не ги очакваше.-Сара?

-Ох пак ще се карате!Отивам в колата.-Тръгна Лео.Грейсън го гледаше ядосано,докато си тръгва.Бръкна в джобовете си на палтото и я погледна.

-Какво правеше тук?-Попита той и я гледаше леко с присвити очи.

-Нищо,отивах до сест...-Искаше да каже,но той я прекъсна.

-Не искам повече да те виждам близко до моя кабинет.-Бяха близко,но той нямаше намерения да се приближава.Нещо все отвътре се късаше,когато видеше или приближеше до Сара.Той тръгна към стълбите,но тя тръгна след него.