hey,bro2💦 ,,Without Hope"/,,Без надежда"

Part 22.Without Hope

На следващия ден Сара се чувстваше зле.Гърбът я болеше,както и бедрата.Кихаше още от сутринта .Беше хванала някакъв вирус,от който се чувстваше като умряла.Кортни се притесняваше за сестра си.А между временно докато Сара спестяваше пари за да си наеме квартира,беше отседнала ту при сестра си,ту при баща си.Ходеше при Том по-рядко,за да не се засича с Грейсън.

Рано сутринта,към 8:30,работния ден те първа започваше,а Сара тъкмо отиваше да мие зъбите си.Когато се оправи в банята,облече някакъв пуловер и дълъг вълнен панталон,които бяха тип чарлстон.Изпи едно обезболяващо и потегли с колата към работата си.Обу си удобни бели гуменки,които не я натоварваха излишно.Когато пристигна внимателно се качи в асансьора да не направи среща с някои хора.

Около 12:00 Грейсън се събуди.Огледа апартамента си и забеляза,че е ужасно мръсно.Качи се на втория етаж и подреди.Тази процедура,чу се шум.Кашляне,смъркане с нос и кихавици от същия етаж.Грейсън облече дънки и тениска.Върху тениската си облече сако и излезе от апартамента.Натисна копчето на асансьора и чакаше.Качи се на горния етаж и смело тръгна по коридора.Служителките много го заглеждаха,тъй като изглеждаше много добре.Той почука на вратата на кабинета на Сара и директно влезе.Тя говореше по служебния телефон и го погледна.Беше усилила парното и климатика и в стаята беше много горещо.

-Господи,Сара...-Грейсън влезе и затвори вратата,след което съблече сакото си и я погледна.Сара се обърна и го погледна.Носът и беше червен,а очите й подпухнали.

-Какво има?-Тя сложи ръката си на слушалката,за да не се чува.

-Чух много жесток вирусо-носител,но явно по-добре да не се приближавам,защото ще ме заразиш.-Каза той и се усмихна.

-Не се чувствам добре,Грейсън.По-добре друг ден се шегувай.-Тя затвори линията и погледна папките около себе си.Грейсън я погледна притеснено.Тя седна на едно от диванчетата си и легна направо.-Не издържам...

-Хайде,Сара.-Грейсън огледа всички документи и и подаде ръка да се изправи.-Идвай да те лекуваме!-Усмихнато каза той.Сара го погледна и въздъхна.Тя не хвана ръката му и се изправи.

-Нямам нужда от помощ.-Сара тръгна към вратата,но щеше да припадне,но Грейсън я хвана.Вдигна я като булка и я се отпусна в ръцете му.Той отвори вратата с крак и слезе по стълбите леко по леко с момичето.След като Грейсън мина със Сара на ръце бяха силно обсъдени от всеки един колега и колежка на фирмата.-Грейсън...-Мрънкаше.Той влезе в апартамента си и бавно я занесе на спалнята си.Събу обувките й и се усмихна леко.