hey,bro2💦 ,,Without Hope"/,,Без надежда"

Part 46.Without Hope

Страшна картинка беше.Сградата не гореше,обаче около нея бяха наредени експлозиви,които можеха да я изгорят като факел.Имаше няколко човека от тайните служби,които по други методи се свързаха с Роберт,които прати незабавно екипи,които да атакуват в правилния момент,за да заловят Мунафик в правилния момент.Грейсън седеше и гледаше през балкона спокойно експлозивите.

-Братле,разбра ли?-Лео изкочи и погледна експлозивите.-Още по-страшно е на живо.-Гледаше уплашено и погледна спокойния си брат.-Братлеее?Адекватен ли си?-Застана пред него.

-Стана точно това,което очаквах...-Усмихна се.-Искат да ни запалят и си мислят,че сме в капан,от който не можем да излезем.-Роберт очакваше точно огън.Техните хеликоптери са запасени с взривни вещества.Донесоха си самоубийство.-Погледна с бинокъл надалеч,където видя телевизионни автобуси,които приближиха сградата.-Това обаче не сме го предвидили.-Върви при останалите,Лео.Побързай и им кажи,че идват журналисти.Да се готвят за повечко кръв...-Грейсън побърза да погледне отново и брат му стигна до останалите като зърна Ноа,скрит зад един от техните.

-Какво правиш тук?-Хвана го за яката и го гледаше на кръв,Лео.Сега щеше да се случи много лошо,ако Роберт го беше видял,но Ноа тихо направи знак на Лео да го пусне и спокойно си седеше.Ноа имаше план,но не знаеше колко е сигурен.

Мигове преди Грейсън да може да се свърже с Роберт,тъй като всичко отново функционираше нормално,получи няколко съобщения на имейла с прикачени линкове.Големият брат нямаше разсъдъка да мисли и директно изтегли файловете на телефона си,а когато ги отвори сякаш дървен,остър кол проряза сърцето му на две.Такава болка не бе изпитвал от загубата на баща си.Почувства се като най-безсмисления човек на земята,за това и сълзи текнаха от очите му.А на телефона му,Сара,седнала върху Сорокин,изглеждаща очевидно доста щастлива,имаше и клип,който Грейсън просто не издържа да гледа и хвърли телефона си по стъклото на прозореца.Неговите хора обаче си помислиха,че това е удар от отстрещната страна и започнаха да нападат джиповете,наспряли пред сградата.Грейсън седеше,а покрай него се чуваха изстрели и гърмежи.Цялата сграда пламна в пламъци,а той седеше като статуя.

-...Не издържам повече...-Грейсън с насълзени очи се чудеше какво да прави и зализа косата си назад,като потърка и лицето си моментно.Върна се отново на земята,но болката потискаше каквито и да е било други чувства в него.Не го беше страх да умре,за това хвана калашника на бюрото и се насочи към хеликоптерите,стреляше безразсъдно и не го интересуваше кой ще загуби душата си в тази война,защото той изгуби своята туко-що.