Part 12.Withoit Hope

93 2 0
                                    

Мина се ден от както лагерът се премести в общежитие,където да има елементарни условия за живот.Бяха гладни,но все намираха да хапнат нещо или да им подари някой благороден земеделец.Касиди и Грейсън не си говореха поради простата причина че Грейсън беше обиден,заради отношението на младата певица.

Късния следобед,когато температурите достигаха своя краен предел,малка част от дружината реши да се разходи из селото.Скай гледаше небето и мислеше за Алдо.Повече от всичко искаше отново да види сина си.Грейсън искаше да се върне в цивилизация,където има интернет и спокойно може да живее,а пък Сара не искаше да се прибира.Беше и приятна компанията на Грейсън,Лео,Скай,Бен и Мелани.Въпреки ужасното минало с Мелани,тя знаеше,че хората се променят рано или късно.Не и беш приятно присъствието на Емилио и гледаше да не обръща внимание на него.

-Искате ли тази вечер да вечеряме под звездите?-Попита Касиди.-Даже имам идея от къде ще си вземем вечеря.Имаше един фермер,който се опитваше да ме сваля,но не му се получи.Той сигурно може да ни даде нещо по-хубаво за хапване...-Усмихваше се.Искаше да привлече вниманието на Грейсън,но не и се получаваше.

-На мен лично ми се ядат зеленчуци!-Каза Сара,прегърната от Франк.Те си бяха близки и си споделяха много неща.Грейсън бе прегърнал Скай зад рамо и се усмихваха на местните.-Вижте...това е топаколо...-Разкрещя се Сара и погледна малката птичка от близо.Грейсън и Скай се обърнаха и погледнаха птичката,но не обърнаха внимание особено.

-Нека вечеряме риба.Кметът каза,че ще има кибрити из общежитието.-Каза Лео.Кортни го погледна и погледите им се сляха,но не за дълго,тъй като Франко видя това нещо.

-Ти какво мислиш,Грейсън?-Касиди се обърна към Грейсън,на който му беше все тая.

-Няма значение храната сега.-Усмихна се леко Грейсън.Когато чу това Сара също се усмихна.-Трябва да се насладим на този момент.Рядко се случа някой да не ни познава и да сме сме съвсем различни от местното население.Те нямат материални ценности...-Скай го гледаше и се усмихваше,заради прекрасния му изказ.-Живеят за любовта и любовта живее за тях.-Той погледна първо Касиди,след това Сара,а накрая Скай и пак напред.

-Те не знаят кои сме и ние не знаем кои са те,но сме братя и сестри!-Усмихна се Емилио и продължи да се разхожда.

На вечеря,когато вече луната и звездите се показаха на небето,всички от групичката на Грейсън и Лео и Сара и Кортни се събраха на дълъг и много красив дървен кей.Те носеха в себе си дървени чинийки,където имаха зеленчуци,варени яйца,някакво месо,неизвестно от какво животно,чаша вода и по един тропичен плод.Бяха потопили краката си във водата и вечеряха.

hey,bro2💦  ,,Without Hope"/,,Без надежда"Tahanan ng mga kuwento. Tumuklas ngayon