hey,bro2💦 ,,Without Hope"/,,Без надежда"

Part 48.Without Hope

Сара много бързо осъзна всичко,което се случва.В цялостното поведение на Грейсън се криеше такава мъка,че всеки би го преценил.Тя го гледаше жално и спокойно,а той...

Той не беше на себе си от гледката пред себе си.Не очакваше човека,който е обичал най-много и който му е причинил най-много болка в този миг да седи срещу него и да мълчи.Просто да мълчи.

-Роберт,ела за малко.-Каза Грейсън,но Роберт тръгна да казва нещо.Грейсън хвърли огнен поглед на директора на ФБР,след което иска или не,Роберт се изправи от масата и излязоха извън стаята.Роберт погледна сериозно Грейсън и скръсти ръцете си.Очакваше обяснение за държанието на големия Джонсън.-Какво правят тези двете тук?

-Поел съм отговорността,която се дължеше на вас.Сара присъстваше на атентата и не можем да оставим една обикновена архитектка да бъде свидетел на нещо подобно.Опасно е както за нас,така и за вас,за това вместо да я изнудваме и да правим подкупи,решихме,че най-доброто решение е да я вкараме в организацията.-Каза Роберт спокойно.Грейсън стискаше ръцете си в юмруци.

-Вкарахте я във всичките тези лайна,защото се страхувате,че нещо ще излезе на яве от това,че играете с мафията.-Злобно каза и го гледаше с присвити очи,Грейсън.

-Това е системата,Грейсън.Свиквай!-Потупа го по рамото и влезе обратно вътре.Седна на мястото си.След него Грейсън влезе и седна до брат си,който пък седеше срещу Кортни.

-Така...-Роберт започна да чете някакви правила от дебела и тежка книга,която приличаше на конституция на пръв поглед,но не беше.А когато приключи,остави книгата и погледна към Бен и Дамяно.-Ноа е мъртъв,неговото място ще заемат двама братя Джонсън,по стъпките на баща си.-Грейсън държеше една химикалка и я въртеше нервно.Сара не можеше да отдели погледа си от него,а в миг,в който Грей повдигаше поглед,тя поглеждаше съвсем случайно настрани.-Относно това няма помещение,в което да работите,за тази цел сме наели специален архитект,който да служи на организацията и да помага при такива проблеми.Сара Бенсън.-Говореше монотонно.-От тук нататък нека продължи тя.-Грейсън гледаше химикалката и не можеше да я погледне,а и не искаше,имайки се предвид какво му бе причинила.

-Може би,много хора не биха се зарадвали на моето присъствие,но обстоятелствата го налагат.-Изправи се и взе една дъска и маркер,като начерта някаква статистика.Остави маркера на масата и кръстоса пръстите на ръцете си зад гърба.-Би било доста глупаво от наша страна да започнем да строим нов проект,който също е застрашен от подобни атентати и вероятността журналисти да ни нападнат е най-голяма.-Каза Сара,обяснявайки и задраска колонката,на която пишеше "Нов Проект".-Ако наемем офис в някой небостъргач или търговски център,застрашаваме не само себе си,но и много други дружества и компании,а ние не можем да осигурим 100% застраховка,че нищо и никой няма да пострада,след последните събития.-Грейсън както гледаше в химикалката,с всичка сила навдигна главата си и го обърна към Сара.В този миг тя се вцепени и всички неща,които бе подготвила да казва, ги забрави.Ръцете и започнаха да се потят.Грейсън забеляза това и погледна отново към химикалката,с която си играеше до сега.Дамяно обаче наблюдаваше цялото това напрежение между двамата и веднага разбра състоянието на двама им.-Най-добрият вариант е да ремонтираме изоставена сграда,която да използваме.В Ню Йорк имаме много варианти,като започнем от Бронкс до Манхатън,имаме голям избор.За сега аз съм се насочила към едно помещение в Манхатън,което е било администрация.