hey,bro2💦 ,,Without Hope"/,,Без надежда"

Part 14.Without Hope

-Езикът ли си глътна?-Сара се усмихваше и се погледнаха едновременно в очите.Той гледаше лошо,но не се отдалечи,а напротив.Даже малко по малко се приближаваше.Грейсън сложи ръката си от едната страна на плота,който беше до кръста на Сара.Тя погледна ръката му и отново не спряха да се гледат.Той взе ледените формички от там и се отдалечи.-Сериозно ли?-Той сложи леда в чашата си и я игнорираше .-Дори не искаш да поговорим...-Той пак мълчеше.-Хубаво,щом ще играем така...-Тръгна си с наперена походка.Грейсън се усмихна сладко след нея.

-Липсваше ми!-Въздъхна и се усмихна сладко.Отпи от чашата си и затвори очи.Върна се назад и си спомни всички техни прекрасни моменти.Усмихваше се глупаво и се радваше да я види толкова бодра и свежа.Също и здрава.-Моята малка Сара...-Усмихна се и се върна усмихнато.Прегърна Кортни и гледаше светещите сгради.

-Влюбен ли си?-Касиди го погледна,защото глупавата му усмивка издаваше много.

-Да.Влюбен съм...-Започна да говори на ухото на Касиди.-Влюбен съм във всяка една светлинка,тази светлинка е надежда,а надеждата е свързана пряко с любовта.-Той се усмихна и се облегнаха на парапета.-Тук има много неща,които винаги ще останат Без Надежда,но пък винаги ще се обичат и ще бъдат обичани.-Усмихваше се.Касиди го гледаше докато говори.

-Винаги ли си говорил с толкова прекрасни думи?-Усмихна се Касиди.-Когато бяхме на острова също беше толкова сантиментален?

-Никога не съм бил,такъв какъвто съм сега!-Грейсън целуна Касиди по челото и отпи от чашата си.-Искам отново да съм на 21 година и да се пазя от любовта.Не искам да знам какво е да си с разбито сърце,но знаеш ли нещо?Когато една лампа изгасне,тъмнината е ужасна,но винаги се подменя и някои са по-силни от други...-Това беше силен намек за Касиди.Тя го целуна и танцуваха гушнати,съвсем леко.Сара не се чувстваше добре и отиде да търси банята,тя търсеше из целия етаж,не я намери и слезе.Огледа апартамента и се натъкна на дрешника му,който беше малък коридор,от двете му страни имаше големи гардероби с дрехи.Тя отвори единия и там имаше сини,черни и бели ризи.Тя взе една и я помириса.

-Ах...Грейсън...как ми липсва аромата ти всяка една нощ.-Тя затвори шкафа и се изплаши от човека,който я наблюдаваше.Лео.-Аз...-Пак започна да се притеснява.-Търсех банята,за да си измия лицето,тъй като в това облекло ми стана много горещо.