reversal; bl

41

Хендери продължаваше да преследва колата в която беше неговия приятел, Уин Уин. Накрая стигнаха до някакво изоставено читалище. Намираше се почти на края на града.

-Господине сигурен ли сте,че трябва да сме тук в момента?-попита таксиметровия шофьор, който беше изплашен от мозъка на костите си.

-Да сега кажи колко ти дължа!-каза Хендери и шофьора му каза сумата. Китаеца плати набързо и слезе от колата. Таксиметровия шофьор отпраши бързо преди някой да го е видял.

Хендери се запъти към входа на изоставената сграда. Когато влизаше в читалището видя колата в ,която приятеля му се беше качил.

-"Значи съм на правилното място!"-каза си Хендери и влезе в сградата.

Там имаше нещо като лоби. Пода беше мраморен с бяла обвивка. Върху него бяха поставени няколко разпокъсани продълговати килими в червен цвят, които образуваха пътеки. Имаше над десет пътеки. Всяка от тях водеше до различно място.

Хендери се постара да е възможно най-тих, за да не го усетят. Той закрачи по една от пътеките, която водеше до едни големи дървени врати,които бяха леко разтворени. Той погледна през отвора и видя,че там имаше доста хора. Залата вътре беше доста осветена. Хендери се промъкна и се скри зад един стол, за да чуе по-добре за какво си говореха.

При Уин Уин...

-Добре Сиченг я разкажи как минават нещата при теб. Срещна ли се с Джони?-попита Джихун момчето ,което стоеше на съседната седалка.

-Да ,днес пак ще се срещнем. На рожденния ден на онзи мухльо!-каза Уин Уин без капка чувство в думите си.

-"Мухльо!? Кого нарича мухльо? Глупак!"-каза си Хендери на ум.

-Добре! Опитай се да разбереш нещо повече за следващите им ходове!-каза Джихун и отпи от кафето си.

-Да бъдеш или не? Туй е въпросът!-каза един от хората на Джихун,котйо беше на сцената. Беше пременен в ренесансови дрехи ,влязъл в ролята на главния герой от култовата творба на Шекспир "Хамлет".

-А те какво правят?-попита объркано Сиченг,гледайки към хората на Джихун ,които бяха застанали на сцената и се правеха на палячовци.

-Изтърпяват си наказанието!-каза възрастния мъж с подла усмивка.

-М? Чакай че не разбрах!-каза момчето до него и Джихун въздъхна.