Толкова изтощителен ден. Реших да си легна , без да се интересувам от часа.
***
Събудих се от шума на звънеца.Още по пижама се запътих към вратата. Няма кой да е. Аз съм безинтересно момиче , изгубило приятелите си , заради любовта на живота й , който всъщност й разби сърцето. Отворих вратата. Там нямаше никой , но когато погледнах надолу видях една кутия опакована в розово. Взех я и затворих вратата.
Отидох в хола и я оставих на масата. Тъкмо преди да я отворя , майка ми , която като по чудо не беше на работа влетя в стаята.
-Алексис , виж! Спечелих къща от лотарията! - извика тя показвайки ми един талон.
-Ураа-отвърнах съркастично без голям интерес.
- Ще живеем там.Не е ли супер?
-Ами всъщност мамо... Не.. Обичам тази къща и вече мисля , че съм достатъчно голяма да живея сама.
Тя ме хвана за ръката.
-Ако твоето решение е такова , съгласна съм. Искам само да си щастлива. Но идвай да ме виждаш и не прави купони всяка вечер , че ще изпотрошиш къщата.
"Купони?И с кого??"-помислих си
-Супер , мамо-казах и я прегърнах.
Тя заподскача нагоре по стълбите.
Отново се обърнах към кутията си и я отворих. Вътре имаше букет с цветя и розов лист на който пишеше :
"Толкова красива.Толкова изяща. Моя малка розичке , харесвам те!!"
Кой , забога ми е пратил това?
Първа мисъл:Джош
Джош! Боже , моля те , кажи ми , че това е от Джош!
Настръхнах.Бях толкова щастлива.Той отново се бе сетил за мен. За нас! Моят Джош!
Извадих букета. Прегърнах го. Знаех , че изглеждах нелепо , но за жалост не можех да се видя , за да се изсмея на себе си.
Взех букета с розова обвивка на която пишеше Алексис и сложих великолепноте девет рози в най-красивата ваза в къщата ми.
YOU ARE READING
Ти принадлежиш на мен
RomanceПоредното момче което се сблъсква със съдбата на Алексис .. Момичето дори не предполага какво изпуска , за разлика от Джош , който в първата секунда я забеляза сред хората в стаята .. Но въпреки всичко Лекси му дава един шанс .. Който момчето не изп...
