Ти принадлежиш на мен

14 част

        Прибрахме всичко в колата.Той седна зад волана , а аз до него на предната седалка.Сложих телефона си на нещо като рафтче.Нямах представа как всъщност му беше името.Сложих колана си.Ъх..Мразех колани.Притискаха личното ми пространство.Но аз държах на закона.Нещо измислено , което трябва да бъде спазено наистина трябва да се спазва.

        Джош седна до мен и сложи колана си.Беше тъмно.Добре че имахме фарове.По пътя беше скучно.

        Изведнъж телефона му звънна.Той натисна някакво бутонче и сложи една слушалка на ухото си.Ето-още някой да спазва закона.

        Повреме на разговора му дочух какво си говорят.

-Да?-каза Джош

-Добре-добави той отново.

-Да , да.

-Към колко?

-Веднага след това.

-Ще съм там.

-Добре.

-Чао.

-Кой беше?-попитах аз

-Сестра ми-каза той.-Връща се от танци , но е прекалено тъмно и иска да дойда да я взема , защото момичето което я кара до вкъщи е болна.

-Аха..-отвърнах-Сега ли?

-Не , след като те оставя у вас, за да не те бавя-отговори ми.

-Не ме бавиш.

-Няма смисъл да ни чакаш.

-Ами добре тогава.

        И след този момент настана дълбока тишина.

        Когато стигнахме пред нас той спря колата.Трънах да излизам от нея.Той ме спря и ме поздрави за довиждане.Целунахме се.

        Излязох и му махнах с ръка за втори поздрав.Дръпнах дръжката за вратата към вкъщи.Беше отключено.Странно.

        Влязох и видях мама да чете вестник.Когато затворих вратата тя махна вестника от пред очите си и махна очилата си.

-Къде беше?-попита ме тя

-Ами навън-отговорих.

-С кого?-продължи тя.

-С Джош-казах.

-Какво правихте?-поредният й въпрос.

-Мамо стига с тези въпроси.Какво.Какво?Наши си работи.Теб това не те интересува-допълних и се качих горе.

        Затворих вратата и се проснах на леглото.Уникален ден.Дали някога ще го забравя?Или той някога ще го забрави?Не мисля, защото се обичаме истински!