Ти принадлежиш на мен

16 част

        Неусетно кога , но вече тичах към мястото на катастрофата.Навсякъде имаше червени ленти.Попитах един полицай , къде са хората които бяха в колата , а той ми отговори , че са в болницата на тази улица.Улицата не ми беше позната , затова попитах къде точно се намира , а той ми отвърна , че като продължа напред по тази улица и след това свия наляво ще я видя.

        Запътих се към мястото което ми беше казал мъжът.Доста добре обясни.След миг видях болницата.Забързах се към вратите и.Когато влязох започнах да тичам на горе , но една охрана ме спря.

-Госпожице , кого търсите?-попита един висок и мусколест мъж с табелка закачена на ризата на лявата му гърда.На нея пишеше "Охранител Джунитър"

-Ааа,,аазз...-заеквах-Такова...Ъъъ..Аз искам да видя едно момче , преди няколко часа е катастрофирало на същата улица малко по надолу.

-Добре.Кажете името му-продължи той.

-Казва се Джош-отвърнах.

-Джош кой?-не спря да нахалства с някакви тъпи въпроси който не засягаха никому.

-Господине бързам , може ли просто да мина?

-Каква сте му?

-Офф.Гадже!?

-Съжалявам , но се допускат само хора , които са му роднини.

        Ама разбира се.Трябваше да кажа , че съм му сестра.Ах Лекси , такава си тъпачка!

        Стиснах долната си устна със зъби опитвайки се да измисля нещо с което да го забаламосам , за да ме пусне.

        Видях един доктор да слиза отгоре.

        Възползвах се от момента и извиках:

-Извинете?

        Ха.Какъв нехранимайко!Той така и не ми отговори.Сигурна съм , че ме е чул!Просто....Не знам какво..

        Охраната се обърна , за да види кой е докторът, който слиза.Разбира се, аз реших , че трябва да направя нещо глупаво , за което после може би ще съжалявам ,но сега ме интересуваше само това как да стигна до Джош!

        Промуших се през краката на охраната и побягнах нагоре.Охранител Джунитър веднага ме видя и тръгна след мен.

-Хей!-извика Джунитър-Върни се веднага , момиче!

        Не се вслушах в думите му.Просто се качих нагоре.Видях една медицинска сестра и попитах къде се намира Джош , като и обясних всичко подробно за него , така че да се досети за кой нейн пациент питам.Тя също ми обясни и ми каза , че се намира в стая ML18.Благодарих й и се забързах!

-ML18,ML18,ML18,хайде забога къде е тази стая!?-говорех на себе си

        Най-накрая я намерих и влязох при Джош.Имеше упойка и едни доктори веднага ме видяха и затвориха вратата.Изчаках отвън на пейката.След около час плакане и седене на онази пейка един доктор излезе от стаята в която бе Джош.Веднага станах.

-Как е той?-запитах доктора.За щастие този беше един друг , а не онзи нехранимайко.Този реши да ми проговори.

-Ами...момчето...даа...Не е в най-блестящото състояние...Ами..наистина съжалявам да ви го съобщя , но пациентът ни има сериозен проблем с главата.Парче стъкло се е забило и се е доближило сериозно до мозъка му.

        В този момент щях да припадна!

-Има ли опастност за живота му?-запитах

-Има , но е съвсем малка.Почти на сто процента съм сигурен , че ще оживее .... но... -не продължи мисълта си 

-Но какво?-попитах

        Той все още не продължаваше.

- Но какво докторе , но какво?-замолих да ми каже

-Но има проблем с мозъка.Не помни нищо случило му се след 14 годишна възраст-обясни доктора.-Съжалявам!

        НИЩО!НИЩО!НИЩО!НИЩО!Тази дума се заби в главата ми.Искам да умра!Не мога да живея повече!Искам да умра!

        Тръгнах към изходите на болницата препарирана.Прибрах се направо вкъщи.Отидох в стаята си и легнах на кревата.Гушнах любимото си мече - Чоки.Планът ми бе да не излизам , докато Джош не се върне.Трябва да се уверя САМА , че няма спомени.Жестоко се надявам този доктор да е сбъркал!Жестоко!