Ти принадлежиш на мен

28 част

Лежах на леглото в болничната стая. Навехнат крак. Не е много , нали? Нещо друго. Джош още не ме е посетил. Стейси обеща да му каже , не знам какво става.
Вратата се отвори.
-Джош?-вдигнах се леко.
-Не. Аз съм-каза Хенри.
Мълчание.
-А идвал ли е?
-Не.
Натъжих се и се видя.
-Не се разстройвай. Все ще дойде , надявам се. А ако не ... Не знам. Трябва да е голям глупак да не дойде. Виж се. Най-вероятно.... Трябва да спреш да се виждаш с него щом не е дошъл. Пък и той никога не ти е пращал цветя и такива работи.
-Може би. Ч-чакай малко цветя? Ти ли си бил?
-Мисля , че ме разкри-каза с усмивка.
-Но защо?
-Не е ли очевидно?
Отговорих със закъснение.
-Май да.Може ли... Може ли да ме оставиш сама?
-Разбира се-каза и излезе.

След 1 ден.

Седях вкъщи и леко покуцвах когато се нуждаех да стана, за да си взема каквото ми трябва. Трябваше да остана още ден или поне два в болницата , но не издържах. Исках у дома.
На вратата се почука.
Отворих.
-Джош?
-Здравей-каза той.
-Здрасти... Какво правиш тук?
-Дойдох да видя как си.
-Да , но в болницата не дойде-подшушнах си леко.
-Какво каза?
-Защо не дойде в болницата?При мен.
-Можело ли е?
-Какво имаш предвид?
-Не ме пуснаха. Казах че не пускали никого-каза той.
-Но те пускаха толкова много хора при мен... Защо не са пуснали теб?
-Нямам идея.
Мълчание. Много мълчание. Близо минута. Може и две.
-О колко грубо от моя страна. Влез-казах и отворих вратата широко.
-Не , благодаря. Разговора ни е почти накрая. Дори накрая. Така че , няма смисъл. Ще вървя , чао-прегърнахме се.
С ъгълчето на окото си видях как Хенри излиза от къщата си и ни гледа.
С Джош се пуснахме и той отиде в къщата си. Тъкмо преди да затворя вратата дойде Хенри.
-Здравей-каза.
-Здравей.
-Какво искаше той от теб? Нали се разбрахме да не се виждаш с него.
-Да , но размислих. Той ми каза , че не пускали посетители при мен. А ти знаеш , че всъщност не е вярно.
-Дааа... Ами за това.. Казах да не го пускат при теб.
-Какво?
-Мислех , че ще те разстрой , а ти не го заслужаваш, заслужаваш някой като мен. Мил и честен-той хвана ръцете ми.
-Честен? Нима смееш да се наричаш честен? Ти ме излъга , Хенри-казах и му тръшнах вратата пред лицето.