Ти принадлежиш на мен

24 част

Стъпка по стъпка.Придвижваме се.
-Спри-сложих ръката си на рамото на Стаси-Тръгнаха си.
Отпуснах се.Седнахме на пейката до ескалатора.
-Изпуснахме ги-казах
-Не се безпокой.Дори не сме сигурни дали това е той.
-Ооо той е!Сигурна съм!А това момиче направо ме изкарва от нерви.Бях на косъм да разбера коя е , Стаси , на косъм!А те пък взеха да си тръгнат.Кой прави така?
-Знаеш ли , изглеждаш много сладко като ревнуваш.
-Аз не ревнувам!-изкрещях-Защото сърцето ми принадлежи единствено на Джош.
-Щом казваш.
Ударих я с чантата си , а тя ми се засмя.
-Хайде.Да си тръгваме-казах й и станах от пейката.
Точно на изхода се блъснах в някого.Погледнах.
Боже мой!Джош!И Касандра (брюни).
-Хайде по-бързо.Оттекчих се от минаващите-каза Брюни на Джош , който ме гледаше.Той ме гледаше!А тя прекъсна момента.

***

Със Стаси се разделихме и доста път го извървях сама.И накрая стигнах , разбира се.Но преди да вляза в собствената си къща се запътих към тази на Хенри.

Чук-Чук.

Той отвори вратата.
-Здравей-усмихна ми се
Кимнах в отговор.
-Искаш ли да влезеш?-отвори вратата по-широко и по-широко , докато накрая не зърнах апартамента му.С много картини на стените , мръсно бели мебели , голяма черна плазма на една по-малка масичка , която стоеше пред една по-голямо масичка и черен айфон на рафтчето до книгите.
-Добре-казах.
Пристъпих към удивителния му дом , а той затвори вратата.Седнахме на дивана.Мълчание.
-Искам да те питам нещо-казах му.
-Давай.
-Но ще ми отговориш честно-вдигнах показалеца си нагоре.
-Добре.
Въздишах.
-Кое беше момичето с теб в мола?Само не ми се смей!
Той се засмя.
-Ти не ме послуша!-казах с натъжен поглед към него
Но той продължо да се смее и ме погледна.
-Какво?-попитах го
-Нищо-усмихна ми се-Просто си много сладка , когато ме ревнуваш.
-Ох стигааа!И приятелката ми ми каза това.
-Истина е-каза той.Стана доближи се до мен.И ме целуна.