Продължих да тичам , въпреки че знам не е зад мен.След три минутки тичане се спрях и започнах да вървя.
Когато стигнах вкъщи както винаги майка ми беше на работа и аз си бях сама.Понякога мисля , че тя наистина иска да ме изостави,но после си оправям настроението.Реших да извикам Стаси -моята ндпзв у нас , но преди да набера номера ѝ някой звънна на вратата.Разбира се , щеше да е гадно ако си говоря по телефона и карам хората да ме чакат , затова оставих слушалката и отидох да отворя вратата.Тъкмо я отворих иии......
-Здравей-каза.........................................ДЖОШ????
-Какво правиш в дома ми ??? -попитах го аз
-Ами всъщност аз съм пред дома ти , а не в него , ноо ... - прекъснах безсмислените му оправдания.
-Няма значение , можеш да се махаш -казх сурово аз.
-Ами аз исках да те попитам .....-неуспя да довърши Джош.
-Казах ВЕДНАГА Джош!!!
-Добре..-каза той и се обърна докато бавно си ходеше
Аз тръшнах вратата след него и седнах на дивана.Не ме интересува , че бях гадна с него , той си го заслужаваше.Как смее да ме проследява чак до тук........
Изведнъж , отново чух звънеца на вратата.Бях настроена да не отварям ,но реших че може да е някой друг и да е спешно , затова се запътих към вратата и я отворих.Там нямаше никой.Погледнах надолу.Имаше листче хартия подготвено , за да прилича на писмо , но всъщност изобщо не е такова.Взех го и го отворих.Попринцип винаги първо чета получателя , за да реша дали си струва да го чета или не , но този път аз просто го отворих и започнах да чета бавно всеки един ред. Там пишеше:
YOU ARE READING
Ти принадлежиш на мен
RomanceПоредното момче което се сблъсква със съдбата на Алексис .. Момичето дори не предполага какво изпуска , за разлика от Джош , който в първата секунда я забеляза сред хората в стаята .. Но въпреки всичко Лекси му дава един шанс .. Който момчето не изп...
