Ти принадлежиш на мен

22 част

Реших да продължа деня си с усмивка , както изживях и сутринта ми.Много странно , но на ум ми дойде да се обадя на моята най-добра приятелка - Стаси.Или поне си мисля , че все още сме най-добри приятелки.След това , което направих - надали иска да ме търпи още. Но тя е много добро момиче и добра приятелка.

Взех домашния телефон и набрах номера й , който знаех наизуст

-Ало!?-гласът ми потрепери

-Алексис?-обади се Стаси от слушалката

-Ами , да.Искам да те попитам...В смисъл , че не сме виждали отдавна и си помислих , че може би може да се срещнем някъде , например в мола ,ако нямаш друга работа разбира се.

-Ок.Става.Към колко?

-Не знам.Ти реши.

-Как е 4?

-Супер.

-Ок , чао.

-А , Стаси?

-Кажи?

-Къде по-точно ще се чакаме?

-Не знам , всъщност-каза и се засмя.

-На нашето място?-попитах с надежден глас

-Ок-помни го , супер.

-Чао.

-Чао.

Затворих телефона и погледнах часовника.12:48.Отидох в кухнята и извадих салам , кашкавал , и маргарин и намазах четири филии.Сложих ги във фурната.Тръгнах да се качвам по стълбите и се запътих към стаята на мама.

-Мамо , хайде на обяд , пече се , но докато си измиеш ръцете ще е готов най-вероятно.-казах докато бях в коридора , защото стаята и беше на дъното на коридора и не ми се обхождаше цялото това разстояние.

Няма отговор.

-Мамо?-тръгнах към стаята й и аз забелязах само с мебелите си.Божичко , Алексис , много си гллупава.Нали се премести!Е явно сега ще ям сама.

На вратата се звънна.Слязох долу и отворих вратата.

-Здравей.-каза той

-Ооо , здрасти Хенри.-казах аз с усмивка на лицето

-Лолл , помниш името ми?-каза и се засмя

-Винаги помня имената на съседи ми , особено новите - казах и намигнах - Защо , ти не помниш ли моето?

-Ъмм , разбира се....Аааа.

Засмях се.

-Алексис-подължих смеха си.

-Та , кажи?-попитах

-Ами , трябва да отида до магазина за обяд и в миналата ми къща винаги ходех със съседа ми , който всъщност ми беше приятел.Та , искаш ли да дойдеш с мен?Тъкмо можем да се опознаем.

-Ооо , не ми се ходи , съжалявам-казах и в същия миг ми дойде идея.-Но ако искаш влез , направила съм четири филиики , и няма да мога да ги изям , но просто забравих , че мама вчера се премести в друга къща.

-Не , няма да се натрапвам.

-Нали знаеш , че когато някой те кани да влезеш....Това не се нарича натрапване!?

-Много си смислова.

-Моля?

-Смислова.Съжалявам , ако не ти е познато , винаги се изразявам със странни думи-каза и се засмя
- Това означава , че има смисъл в думите ти и в това , което правиш.

-Не мисля така-казах и примигнах с очи.-Щом не искаш , ще те накарам насила - казах и започнах да го дърпам за ръката , за да влезе.

-Помощ , помощ , тя ме изнасилваа!!!!!

Замсяхме се.

Той спря да се ребчи и влезе в дома ми.

-Така.Първо да те разведа.

Започнах да му показвам всички стаи и да обяснявам с доста подробности.

-Нещо ми мирише-каза той.

-В смисъл?

Сетих се.

-Боже , мой , филиите ми са във фурната и съм ги забравила.Аааа , мамка му - затичах се към кухнята и те бяха станали целите черни.След секунда Хенри дойде , аз вдигнах четирите "въглена" , показах му ги и направих тъжна муцунка.Той ми се засмя.

-Не ми се смей-казах и се засмях и аз.

-Просто....Вършиш много смешни неща.С теб човек ще влезе в смешна болест.

-Но такава няма.

-Именно.

И двамата избухнахме в смях.Така или иначе , отидохме до магазина и не можех да кажа , че четири пакета пуканки бяха обяд , но когато са съчетани с филм , са горе-долу.