Ангели

Определено не е демон

С Майк сме чудесен ловен екип. Той примамва демоните, а аз ги убивам. Естествено и той може да ги убие без да се замисли, но тогава ще трябва да отдели с 10 минути по-малко време на момичетата. Вече е 22:30 и сме убили около 11 демони. Стига толкова за днес. Сега е време за момичета. С Майк почваме да казваме заклинание за видимост и ето че се матеарилизираме като две най обикновени момчета. Прибираме крилете и отиваме към бара, за да си вземем нещо по-силно за пиене. Видях, че Майк омайва няколко момичета ЕДНОВРЕМЕНО. Бива си го, спор няма. Оглеждам се за някоя по-подходяща жертва и тогава надушвам още един демон. Викам Майк и отново ставаме невидими. Издигаме се високо в бара и го виждам. Демонът е приел формата на момче с червеникава коса. Вадя един нож и се прицелвам. Ножът се забива точно в сърцето на демона. Всичко върви добре, даже отлично, но когато чувам писък на момиче нещо се обърка. Невъзможно бе да ни вижда, но сякаш гледаше точно нас. Тя изглеждаше толкова уплашена, а физиономията ми сигурно е била стъписана. Преди да се осъзная Майк бе насочил стрела, към нея и се прицелваше.

- Майк, какво си мислиш, че правиш?- питам го аз.

- Не виждаш ли, че тя ни застрашава. Не е ангел.

- Но не е и демон. Трябва да видим коя е тя. Остави лъка и ще изтрия паметта й- спокойно му говоря аз.

- Добре, но щом се приберем искам веднага да говориш с Джак.

- Добре, добре пич.

Слязох при нея, а тя тръгна да бяга от мен. Явно наистина ни виждаше. Тя побягна навън, а аз тръгнах след нея. Притиснах я към една стена. Та простена. Сега я виждах много по-добре. Имаше червена права коса и дълъг бретон. Очите й ми привлякоха вниманието- бяха черни, но с червени полумесеци в средата. Определено не беше демон, но каква беше. Не беше много слаба, но не и пълна. Беше облечена с черен потник и къси избелени панталонки. Беше обута със златни кецове на платформи. Виждаше се, че е не е много висока. Имаше пиърсинги на ушите. Дишаше тежко и неспокойно. Гледахме се в очите и преди да се осъзная тя се приведе към мен и захапа страстно ухото ми. Цялото ми тяло се скова и без предупреждение та ме ритна с всичка сила на мястото. Трябваше и само секунда да се отдели от мен и да побегне. Трябваха ми няколко секунди да се възстановя. Разперих криле и отлетях нависоко. Видях я да си поема дъх на улицата и тогава стремглаво се спуснах надолу към нея. Хванах я през кръста и я метнах на рамо. Използвах заклинание за изтриване на паметта, но изведнъж тя започна да крещи с цяло гърло. Явно я болеше. Но това не бе възможно. Дори и демоните се поддават на бели заклинания. Опитах се да я успокоя, но тя все още плачеше от болка. Реших да я помилвам и да й говоря монотонно докато заспи, а след това да си тръгна. Но как щях да си тръгна от този тъмноок ангел. И тогава го измислих...