Ангели

Чейс. Айс Чейс

Глава IV

След като момичето заспа, аз я взех на ръце и се телепортирах в кралството. Отидох направо в Академията и влязох в общежитието си.Тъй като бях принц ми бе осигурена собствена стая. Аз естествено веднага се възползвах и правех партита всяка нощ. Тези купони ще се помнят. След последното така да се каже с една от госпожите си имахме зъб. Буквално- изкъртих и един зъб. В тази стая не живее никой, след като се преместих да живея при Майк. Оставих момичето бавно на леглото и отидох да си взема душ. Съблякох мръсните си дрехи и влязох под душа. Пуснах горещата вода, но единствено потече леко хладка. Тъй като бях Огнен и се нуждаех от топлина, без да исках подпалих тръбите за вода. После ще се оправям с това. Увих една кърпа около кръста и отидох в стаята. Облякох панталоните си и тогава момичето се събуди. В странните и очи се четеше страх и готовност да рита и пищи, ако се опитам да се приближа. Тя стана леко и опипа пода с крак. Стана от леглото предпазливо, опъна потника си, като не отделяше очи от мен.

- Ъъъъм, къде съм?- попита тя с меден гласец- Чакай малко, кой си ти? Как стигнах дотук?Господи, нали не сме правили...

- Боже опази! Не, не разбира се. Ще отговоря на всички ваши въпроси, ако вие отговорите на моите, госпожице...

- Чейс. Айс Чейс.

- Приятно ми е, госпожице Чейс. Аз съм... Джейс.

- И на мен ми е приятно Джейс, но може ли да минем на ти. Не си чак толкова по-голям от мен. На колко години си всъщност?

- На 21. А ти?

- На 19. Как се озовах тук и къде е това тук?

- Не бързай. Първо искам да те запозная с някого.

- Добре, води.

- След Вас, госпожице- отговорих и се поклоних галантно.

- Може ли да ти задам един последен въпрос?

- Добре, но само един.

- Защо реагира така след като те попитах дали сме правили секс?

- О, Боже. Не бих спал с девойка в беда.

- Моят рицар.

Тръгнахме към коридора на директора на академията, който е и директор на училището. Господин Харис веднага ни прие. Той беше също толкова изненадан и с интерес изучаваше Айс.

- Странно, много странно. От Вас лъха енергия и сила, но не сте ангел. Също така лъха и студ но не сте демон. Друг божествен вид не съществува, освен...

- Освен какво- попитах аз.

- Освен ако не сте черен ангел.

- Това е невъзможно.

- Има само един начин да го докажем. Джейс би ли разтворил крилете си. Така ще видим дали ангел, човек или демон.

- Ако сте човек, ще изгубите съзнание. Ако сте демон ще изгорите. Ако сте бял ангел би трябвало да паднете на колене, но ако сте черен ангел нищо от това не би трябвало да се случи. Нищо няма да се случи.

- Това е налудничево- почти извиквам аз.

- Няма друг начин, Джейс.

- Чакайте малко, чакайте- изведнъж се включи в разговора Айс- какви ангели ви гонят бе хора. Вие сте по надрусани и от учителя ми по алгебра. Искам веднага да си ходя от тази лудница.

- Боже мой, какъв неподходящ език за млада госпожица- господин Харис бе възмутен. Но аз бях възхитен от дързостта и.

- А какви мислиш, че сме ние- запитах я аз- върколаци, вампири или елфи. Това не е някоя от нощните ти приказки...

- Да, напълно си прав, мой човек- взе да се наежва Айс- това не е приказка, а истински кошмар. Защо си мислиш, че бих искала да съм с някакъв психопат, който ми плещи за ангели и надуто момче, което има излъчване сякаш е принц. Нека да ти кажа нещо- при мен няма да мине толкова лесно!

Тя се завъртя на пети и излезе от стаята. Аз и господин Харис стояхме като ударени от гръм. Истина ли е, че някакво земно момиче ме нарече пуяк с други думи. Преди да се осъзная отворих крилете си и тръгнах след нея. Щом започнах да викам след нея тя се обърна и едва не падна на земята след като ме видя във въздуха с разперени криле. Но не ми беше до успокояване. Въпросът сега бе- защо Айс не падна на колене.