Ангели

Черните и белите ангели

Глава II

След половин час тръгваме за главната Земя. Приготвям се- обличам облеклото на Ловец, което в интерес на истината е доста удобно- кожени панталони, тениска и кожено яке с широка качулка. Естествено всичко в черно. Обувките обаче са пожелание. Кой с каквото му е удобно да тича и убива това обува. Има едно момиче от Академията, за която се знае, че ходи по джапанки на мисии, но също така се знае, че е убила повече демони от всички момчета на куп. Аз обикновено съм обут в златисто-червени кецове. Слагам в ножницата си тънка сабя и няколко малки ножа. Мога да се похваля, че съм най-добрият в целия клас на хвърляне с ножове. Вече съм готов да потеглям. Разпервам криле и отлитам към площадката за излитане към Земята. Към мен идват още две момчета и едно момиче. Едно от момчетата- Майк, е мой братовчед. Само на него имам сто процента вяра. Може да се каже, че двамата с него сме разбивачите на женските сърца в училището. Радвам се, че имам такъв приятел като него. Ето защо, след като се дипломирам той ще стане мой личен телохранител.

- Хей, Джейс- вика ме той- готов ли си да изпепелим няколко демонски задника?

- И още как- отговарям и му се усмихвам- чух, че в този бар имало красиви момичета, а нашите контета са на лагер тази вечер...

- Виждам накъде биеш. Напълно съм съгласен с теб, партньоре- и се почесва лукаво по носа.

Инструкторът идва. Днес наш съветник е Джак. Той е много готин. На около 24 години е и все още в него кипи младежка кръв. Но каквото и да си говорим той е един от най-добрите Ловци.

- Готови за последната ви мисия, господа и госпожици.

- Да, сър!- в един глас отговаряме ние.

Вече всички с разперени крила шепнем заклинанието за телепортиране на главната Земя. Когато сме в кралството можем да се телепортираме за секунди само с мисълта си но когато искаме да стигнем до Земята ни е нужна повече енергия и ето тук идват заклинанията. Заклинанията, също наричани и спелус, са крайно необходими на народът ни, защото от тях черпим сили, защото те ни помагат в битка и във война. Има два вида заклинания- черни и бели. Белите са за ангели като мен и като цялата нация ангели, а черните могат да бъдат изричани само от черни ангели. Нека поясня- черните ангели не са зли, а просто малко по-мощни от белите. За съжаление те са били изтребени при управлението на дядо ми. Сега те са просто митове, с които да възхвалят великите войни. Ангелите на мрака/черните/ не могат да използват бели спелус и обратно- ние белите не можем да си служим с черните.

Усещам как магията ме поема и ме пренася в човешкия свят. Отварям очи и виждам оживената Виена през нощта. Никой не спи, а всички се веселят и както виждам една втора от хората са пияни. Джак нарушава тишината в небесата.

- Така, бъдещи ловци. Днес трябва да убиете демони Хекс-Хол.

- Сър, да, сър- отговаряме всички в хор.

- Джуди и Селвас, вие отивате на улица Фара. А вие- Майк и Джейс, отивате на улица Сиатъл, бар Делириум.

Всички тръгваме към уреченото място. Двамата с Майк се споглеждаме, оглеждаме се назад и щом сме сигурни, че другите ги няма започваме да се спускаме стремглаво надолу и да крещим колкото гърло имаме. Никой не може да ни види или чуе и все пак е забранено да се издаваме. И ето след тази забава идва ред на истинския купон- убиване на демони и забавление със земните момичета...