Ангели

Аз летя

Глава VII

Гледна точка на Джейс

Чух как Айс пищи и ме обзе страх. Веднага отидох в нейната стая. Тя пищеше, свлечена от болка. Видях кръв. Нейната кръв. Опитах се да доснигна до нея, но сякаш имаше
преграда, която ми пречеше. Явно това бе много силна магия, защото и аз не можех да премина. Видях как Айс изгуби съзнание, а от гърба й течеше още кръв.
Обезумях. Изгубих контрол и се превърнах в свещеното животно на Огъня- дракон. Отдавна не се бях превръщал в дракон, защото изискваше много енергия и силна воля, за да прижевееш трансформацията. Но аз бях готов на всичко за моя тъмноок ангел.
Бълвах огън и жупел. Виках имено на Айс. Събрах цялата си останала енергия и разбих защитното поле. Щом разруших полето, то се превърна в ледени късове, които разбиха прозорците и раниха тежко някои от стражите, които бяха в стаята.
Отново приех човешка форма и хукнах да видя Айс. Кръвта бе спряла да тече, но на гърба й имаще две цепнатини.
Вдигнах я на две ръце и я отведох в моите покои. Изтрих кръвта от лицето й и я завих с пухените завивки. Аз легнах на пода и заспах. Сънувах моята тъмноока бунтовничка, нуждаеща се от спасение.

Гледна точка на Айс

Събудих се и не чувствах тялото си. Не можех да помръдна. Чувах гласове в главата си, които ми казваха ту да се успокоя, ту да си плюя на петите и да изчезвам. Но и в двата случая не могех да помръдна. Не съм сигурна какво точно се е случило снощи, но има два вариянта:
1. Била съм пияна до козирката
2. Наистина видях Джей да се превръща в дракон

Залагам на първото, но това не обяснява нищо. Заразлика от вариант 2.

-Джейс?- попитах плахо и едва чуто
-Кажи, любима.- веднага отговори Джейс.
Врътнах очи.

-Какво се случи снощи? Защо не мога да помръдна?
-Миличка-той стана от пода и седна на леглото- какво точно помниш от снощи. Някой идвал ли е в стаята ти? Някой нарани ли те?
-Не, никой. Джейс, плашиш ме. Какво става?
Той се усмихна и започна да разтрива китката ми. Исках да се отдръпна, но не можех и в интерес на истината ми беше доста приятно.
-Само искам да ме слушаш внимателно и да не ме прекъсваш. Обещавам ти, че ще отговоря на всички твои въпроси. Става ли?
-Добре, добре- казах набързо.
-Тъй като започваш да осъзнаваш каква си, ангел, тялото ти се приспособява към промените. Смятам, че най-късно довечера крилата ти ще се появят. Вече мина през първия етап на преобразуването. Не можеш да мърдаш, защото сега единствено тялото ти иска да лети, но тъй като още крилете ти не са излезли не можеш да помръднеш. Разбираш ли какво ти казвам?

Стоях и го гледах. Стоях и то гледах. Стоях и го гледах. Само това можех да направя. Накрая реших да проговоря и да разбера повече за ситуацията, но единственото, соето излезе от устата ми беше:

- Колко време репетира тази реч?
-Около час. Господин Харис ми помогна.
Той се усмихна, а аз само извъртях очи.

Криле, значи. Добре, мога да се справя.
Ох, кого заблуждавам, не мога да се справя.
-Джейс?- чух мъжки глас от коридора
-Веднага се връщам, любима-погледна ме Джейс.
Кимнах.

Докато Джейс излизаше, чувствах пареща болка около плешките си. Реших да затвора очи и да броя до 10 докато болката отмине.

1... още боли
2... все още боли
3... започвам да се усъмнявам в тази техника
4... Боже, какво ми става
5... усещам, че нещо не е наред
6... болката става по-силна
7... вече едва се сдържам да не крещя
8... чувствам облекчение в едната плешка
9... чувствам облекчение в другата плешка
10... вече.не чувствам нисаква болка

Отвярям очи.....

И виждам, че летя!!!