Ангели

Моят тъмноок ангел

Глава IX

- Джейс!!!!!!!!!!!!!- името ми кънтеше в небесата.

Вдигнах глава и видях ангел в небесата. Но това, това.... Това бе Айс. Нещо в мен прещрака и ми казваше да отида да я спася, сякаш от това зависеше живота ми. Погледнах Джак. Той също стоеше като ударен от гръм. Погледите ни се срещнаха.

- Джейс, искам да ми обещаеш, че след като спасиш Айс, ще дойдеш в кабинета ми. Имам да ти казвам нещо много важно- Джак каза притеснено. Сякаш гледаше през душата ми и разбираше това чувство, каращо ме да защитавам Айс от всичко, макар и аз да не го разбирах напълно.

Кимнах. Разтворих крилете си и с два размаха стигнах до Айс. Тя сякаш държеше облака като котва. Подсмихнах се. Милият ми тъмноок ангел.

- Дж..ейс- заекна тя- какво става с мен? Моля те помогни ми!

- С какво мога да Ви помогна, госпожице?

- Не ми се прави на рицар на бял кон, а просто ме свали на земята.ААААА....

Видях как крилете й ТРЕПНАХА и тя излетя направо. Не бях виждал такава скорост у никой ангел, освен разбира се мен. Крилете й бяха по-бързи от вятъра, по-силни от мощната вълна, по-здрави от твърдата земя, по-грациозни от пламъците на огъня,но.... Но това бе невъзможно. Тази дарба не бе виждана от векове насам. Лед. Крилете й бяха здрави като вечния лед*, бяха красиви като ледените кинжали*, бяха силни като ледените урагани*, бяха бързи като ледът сковал северните части на кралството*. Бяха точно като Айс. Сетих се за думите на Харис „от теб лъха сила, но и студ". Силата идва от това, че е черен ангел, а студът от дарбата й.

/изразите с *, може да видите в речника на термините, в края на главата/

Гледна точка на Айс

Отново летях, отново се чувствах свободна, но след кратките секунди на това забравено от мен чувство, аз отново изпитвах страх. И този път не за нослето си, а за живота си.

Тъкмо се карах с Джейс да ме свали на земята, а той блееше някъде в облаците зад мен. Ядосах се и без да се усетя позволих на крилете си да излязат от вцепенението си и те ме понесоха на някъде. Отново се движех с бясна скорост, но все още виждах нормално нещата около себе си. Исках да плача, да викам, че нямах никакъв контрол върху тялото си, че нямаше какво да направя освен да се моля. Забавих скорост и усетих, че около мен става хладно. Огледах се наоколо и видях, че всички облаци около мен бяха се превърнали във въздушни айсберги. Отново ме напуши да пищя, но се спрях. Откакто попаднах в това кралство животът ми се завъртя на 180 градуса. Постоянно или пищях или изпадах в безсъзнание. Този път щях да се справя с проблема сама. Затворих очи и си представих покоите на Джейс- пухените завивки, широко отворените врати на балкона, малкото бюро, нуждаещо се от разчистване. Отворих очи и не можех да повярвам. Сигурно халюцинирам. „Ето така става като решиш сама да оправяш проблемите си, Айс". Отлично. Пак си говорех сама. Реших да си почина малко от това „влакче на ужасите" и се приготвих за спане. Само че, имах проблем със свалянето на тениската си. Ядосах се и тя се превърна в заледен плат, който се строши около мен, но нито едно кристалче дори не одраска кожата ми. Нямах друга тениска, а и нямаше да изляза от тази стая полугола. С много мъки се реших да облека някоя от тениските на Джейс. Намерих в гардероба му няколко тениски и взех чисто черна. Стоеше ми като рокля. Погледнах се в огледалото и ченето ми падна до земята. Крилете ми бяха намерили отново път към свободата, но сякаш чуха молитвите ми и нямаше повече каскади. Сплетох набързо идна плитка и си легнах да спя. Знаех, че Джейс ще се притесни и че ще ме направи на печено пиле, след като ме намери, но някак си знаех, че ще се спогодим. Унесох се и потънах в неспокоен сън.