Ангели

Вече си говорех и сама

VIII

Аз летя. Боже мой! Това наистина се случва. Точно както Джейс каза.

Не смеех да помръдна. Страхувах се, че ще си разбия носа в стената, ако мръдна и с милиметър. Съвсем леко обръщам главата си, за да видя какво ме държи във въздуха.

Имах криле. И то какви. През живота си не бях виждала по-красиво нещо. бяха чисто черни с червени перца по края. Бяха огромни. И явно не изискваше никакво усилие, за да се задържа във въздуха.

- Добре, само спокойно- казах на себе си- само спокойно и всичко ще е наред.

Страхотно вече си говорех и сама. Реших да се пробвам да се помръдна/ без да се пребия и загубя носа си/. Реших, макар и да ми се струваше смехотворно, да изпробвам техника, която бях гледала в един фентъзи филм. Реших, че нищо няма да ми стане, ако пробвам да помръдна тялото си и новите си криле със силата на МИСЪЛТА. Колко съм грешала само!!!

Казах в съзнанието си „мръдни". И аз не само, че мръднах, но и развих скорост сигурно по-голяма и от бясно карано ферари. Бях благодарна, че стаята е просторна и нямаше нищо чупливо. Приземих се по дупе върху един старинен шкаф, който болно изпъшка и едва не се срути.

Реших да пробвам отново! Като истинска глупачка, защото този път скоростта, която развих можеше да накара бясно карано ферари да изглежда като охлювче. И като черешка на тортата излязох на балкона и крилете ми решиха да се отворят и да полетят нагоре към облаците. Щом се паникьосах казах "спри" и "набих спирачки". Беше ми студено и бях уплашена. Не знаех как да контролирам чудото на гърба си и единственото нещо, което успях да измисля бе:

-ДЖЕЙС!!!!!!!!!!!!!!!

Гледна точка на Джейс

След като излязох от стаята, оставих Айс да преосмисли всичко. Тя го прие неочаквано добре. Тъкмо щях да се кача при нея да я прегърна, но чух как Майк ме вика и реших да изляза.

- Майк, надявам се да е нещо много важно, иначе ще ти смеля физиономията от бой.

- Успокой топката малко. Това нещо, което научих за Айс може и да те шокира.

Не знаех какво ще ми каже, но нямаше да изоставя Айс за нищо на света.

- Казвай- казах уж спокойно, но отвътре нещо не ми даваше мира.

- Айс, това момиче, ако приемем, че е черен ангел...- Майк си пое въздух- ще изгуби силите си, ако не се обвърже с някой в свещена връзка до двадесетия си рожден ден.

- Но тя е на 19- не знаех какво друго да кажа

- Има и още- продължи Майк- не знам, как да ти го кажа, но тя има изключителна сила и ако не се обуздае след свещената връзка тя може да има силата да опустоши цялото кралство с едно движение на китката.

Стоях и го гледах като вцепенен. Свещената връзка бе само мит, но и черните ангели бяха. Тя представляваше нещо като сключване на брак, но с нея двата ангела можеха да четат мислите си и комуникират мислено. Можеха да призовават силата на половинката си и да я подчиняват.

- Как научи всичко това?- попитах Майк

- Аз за разлика от теб, след като доведе Айс тук отидох и говорих с Джак. Той се оказа много навътре в тази материя. Каза ми всичко. Също така каза, че би искал да се срещнете насаме в градината. Имал да ти казва още нещо. Не пожела да го сподели с мен.

- Добре. Отивам веднага.- отговорих аз. И без да поглеждам към стаята на Айс излязох в градината.

Тъкмо когато видях Джак да ме чака край розите името ми прокънтя в небесата.