Ангели

Отново сама

Глава XI

Гледна точка на Айс

Събудих се в обятията на Джейс. Ах, какво приятно чувство. Чувствах се в безопасност. Чувствах сигурност и защита. Чувствах, че всичко е така, както трябва да бъде. Една идилия.

Но нищо не е вечно, съдбата го е доказвала много пъти. И сега не пропусна да ми го напомни. Чух викове и писъци от двора. Притеснението ми нарасна, когато чух и властен глас да заповядва нещо. Не можех да различа думите. Сякаш, те потъваха във въздуха. Опитах се да стана, без да будя Джейс, но... е той ме притисна още по-силно до себе си и каза моето име във въздишка.

- Накъде си се разбързала, любима- каза сънено, като каза любима по начин, каращ ме да настръхна- вчера много ме уплаши.

- Така ли?! Че защо?- казах престорено невинно

- Не ми се прави на невинна-каза той, вече леко като ръмжене.- добре е че си тук с мен, защото ако беше някой друг, отдавна да са го изритали от академията.

Все още не разбирах, какво толкова съм сторила и щях да го попитам, но тогава нов писък долетя от двора.

Джейс се напрегна. Усетих, че мускулите му се стягат. Той става от леглото и започва да се облича набързо. Крилете му се появиха веднага след като си навлече тениска. Бяха наистина величествени. Бяха матово-червени. Големи. Силни. Кралски. Джейс ме хвана, че го зяпам.

- Харесва ли ти гледката?- попита ме през лукавата си усмивка

- А какво ще стане, ако не ми харесва- отговорих му аз

- Ще кажа, че ме лъжеш. Досега никое момиче, не е устояло на чара на тялото ми- вече говореше на милиметри на устните ми.

Тъкмо когато щеше да ме целуне, половината стая ад него избухна в пламъци, а останалата част, зад мен, се скова в лед. Това попречи на тъй-желаната от мен целувка.

- Не знам какво стана, но определено ще го поправим вечерта, любима- каза ми мило той и ме целуна по челото- сега трябва да вървя. Ще разбера какво става и ще се погрижа за проблема, но от теб искам да стоиш в тази стая и да не се преуморяваш. Преживя много. Не искам да се разболееш.