Нещо повече

1

Алина

Телефонът завибрира до мен, а аз сънено отворих очи. Опитах се да го напипам в тъмнината, но първоначално без успех. Вибрацията спря, а аз реших да продължа да спя, но не след дълго отново започна да звъни. Изправих се в леглото, като внимавах да не събудя спящата до мен Алтеа. И без това вечерта ѝ не беше особено приятна и трудно заспа, а не исках аз и телефонът ми да бъдем причината за събуждането ѝ. Въздъхнах и отключих, за да погледна неприетите повиквания. Беше Травис.

- Мамка му! – изругах тихо и започнах да пиша бързо съобщение.

Алина: Престани да звъниш!

Отговорът му беше почти мигновен.

Травис: Излез...

Травис: Моля те!

Отпуснах глава на гърба на спалнята и поех дълбоко въздух.

Алина: Не.

Травис: Алина, или излез, или ще викам пред къщата ти докато не поискаш сама да го направиш!

Изпуфтях нервно и погледнах отново към Алтеа, която спеше дълбоко. Бавно и тихо слязох от леглото и тръгнах по коридора, пишейки съобщение.

Алина: Отзад.

Избързах и заобиколих плота, а силуета на Травис се виждаше в тъмнината. Отключих и загърнах тялото си с халата. Травис се огледа наоколо и направи няколко крачки, за да влезе вътре. Затворих тихо вратата и се обърнах към него.

- Какво? – попитах, а той ме огледа от глава до пети. – Не, не! Не ме гледай!

- Исках да те видя... - приближи се към мен.

- Какво искаш? – дръпнах се, но той не отделяше поглед от мен.

- Защо не искаш да говориш с мен? – настоя.

- И трябваше да ме будиш по сред нощ, за да задаваш въпроси? – вдигнах вежди в почуда. – Можеше да го направиш по телефона.

- Как да го направя по телефона като не ми вдигаш, Алина? – отново крачка към мен.

- Мисля, че няма за какво да говорим. – вдигнах вяло рамене.

- Не сме ли приятели? – повдигна въпроса, а аз едва се сдържах да не се разсмея.

- Да. – съгласих се, само за да го накарам да ме остави намира.

- Бяхме добри приятели, не можем ли да бъдем отново?