Нещо повече

4

Алина
Не си представях събирането на „старата тайфа" точно така. И все пак, се настроих положително, въпреки че бях леко напрегната. Изглежда, че не всичко се беше променило. Освен, че брат ми беше захапал въдицата сериозно, нищо друго не изглеждаше много различно. Може би всички бяха с една идея по-зрели, но типичните им черти не се бяха променили много. Мат - вечният позитив на групата, брат ми абсолютното дърво, Грейсън все така сериозен, но пък отзивчив и Травис... Най-объркващия човек, който можеше да съществува. Настроенията и действията можеше да отидат от единия в другия край за части от секундата. С времето се бях научила да не обръщам такова внимание и да не отдавам значение на тези му черти, напротив - опитвах се да лавирам между тях, да се нагаждам, за да не страдам. И в това също нищо не се беше променило.

Старателно се опитвах да не обръщам внимание на погледите, които всички ми хвърляха, но нервността ми явно не остана скрита от никой.

- Добре ли си?

Грейсън се наведе към мен, за да прошепне, но очите му останаха заковани към екрана.

- Защо да не съм? - попитах и се усмихнах, а той ме погледна.

- Изглеждаш неспокойна. - уточни.

Очите му бързо ме сканираха, а след това огледа и Травис.

- Добре съм. - заявих, а той кимна.

- Какво?

Травис се натисна от другата ми страна и зашушна в ухото ми. Обърнах се към него и вдигнах вежди в почуда.

- Какво? - повторих, а той отново се натисна в мен.

- Има ли нещо?

- Не!

Отговорът ми прозвуча твърде високо и Алтеа впери поглед в мен. Вдигнах рамене като прибавка към неизречения въпрос, а след това тя бързо премести вниманието си към брат ми.

- Всичко наред ли... - Мат също се включи в разпита с шепот, а аз избухнах.

- О, стига вече!

Изрекох вече на глас и се изправих. Не ми пукаше особено за всички погледи, вперени в мен. Оставих пуканките на седалката и чевръсто започнах да се измъквам покрай насядалите хора.

Стиснах зъби и тръгнах с бърза крачка към изхода на залата. Блъснах яростно вратата и се шмугнах навън. Огледах наоколо, но беше спокойно, затова със същата гневна стъпка преминах коридора и се озовах навън.