Нещо повече

8

Алина

Телефонът ми звънна, а аз учудено погледнах дисплея. Предвид леката ни свада предишната вечер, най-малко очаквах Грейсън да ме потърси първи. И все пак нямах намерение да се правя на сърдита, а не можех да скрия неприятното чувство, когато двамата с него разминахме гледните си точки. Грейсън, преди всичко е добър приятел, и нямах желание да го изолирам и то заради нещо подобно.

- Ало? - опитах се да звуча максимално уверена, но знаех, че той усеща нервността в гласа ми.

- Как си? - не си играеше със заобиколки. - Знам, че снощи преминах границата, не трябваше. Извинявай!

Поех дълбоко въздух и издишах тихо.

- Няма нищо. Знам, че нямаше нищо лошо предвид, - побързах да кажа - аз също не бях права да реагирам така. Знам, че действията ти бяха продуктувани от загриженост...

Мълчание. За няколко секунди остана безмълвен, а аз почувствах, че трябва да кажа нещо друго преди неловката тишина да дотежи и на двама ни.

- Искаш ли да се видим? - попитах.

- Имам малко работа, след това ако си все още свободна?

- Да, нямам планове за днес и без това. - обясних, - Ако искаш ми звънни, когато се освободиш,а след това ще се уговорим къде да се чакаме.

- Какво ще кажеш направо да дойда до у вас, когато съм готов и просто ще те изчакам?

- Звучи добре.

Усмихнах се на себе си. Така обичах да общувам с приятелите си, без да създавам напрежение, било то психическо или емоционално. А това с Травис в последно време беше почти неизбежно.

*

Забързах по стълбите, минавайки по коридора, се блъснах в брат ми.

- По-леко! - направих му забележка, а той се извърна към мен с изненада.

- Не съм аз този, който бърза.

- Да, извинявай! - подсмихнах се.

Ярик обърна посоката и тръгна след мен.

- Къде, всъщност, отиваш? - попита.

- Навън, защо?

- Просто питам. - наблюдаваше ме докато обувам обувките си.

- Къде е Алтеа?

- Ще дойде малко по-късно за вечеря. - обясни. - Има нещо за вършене с Карина.