Нещо повече

2

Алина

Къде ми беше ума да се съгласявам с него. Чак не можех да се позная и да разбера какво си мислех, когато приех отново да го приема в живота си и да се преструвам, че може да бъде най-добрият ми приятел и сякаш всичко е наред. А не беше. Травис не излизаше от главата ми в продължение на години и не можех да се пречупя и да мисля за него по друг начин освен този със сърчицата в очите. Не беше някаква глупава детска илюзия, беше нещо на съвсем различно ниво. И все се надявах, той просто да има нужда от време да изживее каквото имаше да изживява и най-накрая да се върне към мен. Не исках вечно да бъда момичето, лудо влюбено в най-добрия си приятел, да го гледам как хлътва по други, а в останалото време да се развлича с мен и да повтаря съкровената дума „приятели". Не исках и нямаше да бъда това момиче.

Истината беше, че самата аз не знаех къде се намирам в момента и на този етап от живота си. Преживях катастрофално за здравето ми събитие, което на драго сърце слагах в миналото си и не желаех да коментирам, дори да се връщам към него. И отказвах категорично да оставям това да диктува настоящето и бъдещето ми.

Имах нужда да върна социалния си живот обратно в релси. Затова излязох с маршова стъпка от стаята и се засилих в тази на брат ми. Странно беше, че отново е тук. Но откакто се бях върнала вкъщи, той прекарваше все повече времето си тук, а не в неговото жилище.

Без да чукам бутнах рязко вратата и Ярик подскочи от леглото си. Гол.

- О, майко мила! – извиках и закрих очи.

- Алина! – изрева, а аз се обърнах с гръб. – Какво, по дяволите?!

- Съжалявам, съжалявам! – поклатих глава.

Бях с гръб, но продължих да стискам очи. Чакай малко... Той не беше сам! Кръвта нахлу в главата ми толкова бързо, че чак спрях да чувам. Обърнах се рязко и присвих очи.

- Ти, мръсно говедо такова! – извиках.

Вече нямаше значение дали е гол или облечен, с бърза крачка тръгнах към леглото и точно, когато мислех да отгърна завивката, Алтеа изникна изпод възглавниците.

- Какво става? – попита сънено, а аз вдигнах вежди и скръстих ръце.

- Помислих, че си някоя пачавра. – отвърнах искрено, а Алтеа ме погледна с объркване.