Нещо повече

3

Травис

Разбира се, че новините стигаха до мен със скоростта на светлината. Шибаният Роб Мейсън не спирал да я гледа през целия им  час, а сега най нагло продължаваше да  го прави в обедната ни почивка, и най вече- осмеляваше се да го прави пред нас. Шибааният подлезурко, който дори не знае как да си избърше задника без помощта на майка си, стоеше срещу мен и гледаше моето момиче, а тя стоеше необезпокоявано до мен, ровейки в обяда си и дори не подозираше, че този кретен крои планове за нея в огромната си, но за жалост празна глава. Явно Роби Мейсън не беше и много добър в разчитането на погледи, което също беше пропуск от негова страна, защото погледът ми крещеше убийство.
Алина бърбореше нещо, Грейсън я слушаше с интерес, а Мат гледаше ту нея, ту мен. Ярик беше тотално зает с телефона си, а на мен оставаше частта мислено да си представям как изтръгвам един по един ноктите на Роби Мейсън, а след това му ги натиквам в претенциозния и надут задник. Мат се приближи към мен, което ме откъсна от удовлетворяващите мисли, които се прокрадваха е главата ми.
- Какво ти става? - прошепна.
- Какво имаш предвид? - погледнах го.
- Или си влюбен в Роб, или е взел нещо твое и сега планираш убийството му.
Подсмихнах се. Братовчед ми ме познаваше толкова добре, че понякога нямаше нужда да говоря, защото директно четеше мислите ми.
- Нещо такова. - съгласих се.
- Какво става? - настоя, но аз поклатих глава.
Копелето не откъсваше поглед от нея. Стиснах зъби и преметнах демонстративно ръка около врата и, а пръстите ми погалиха рамото и. Алина се обърна небрежно към мен и ме  изгледа с любопитство. Действията ми не останаха скрити за шибания Роб Мейсън, защото погледът му бързо се премести върху мен, а аз се подсмихнах победоносно. Майната ти, Мейсън! Никога няма да бъдеш тук!
- Трав, - Алина ме повика тихо, а аз се извърнах към нея.
Погледна към брат си, а преди погледа и да се върне на мен, огледа и останалите.
- Какво правиш? - попита също толкова тихо.
- Радвам ти се. - отвърнах искрено, а тя вдигна вежди.
- На практика цял ден си с мен, не е като да не си ме виждал. - констатира.
- И това какво пречи да се радвам на компанията на най-добрата си приятелка? 
Трябваше да го кажа... Какво друго можех да кажа? Обичам те откакто те видях да буташ малкото си розово колело на двора или влюбен съм в теб откакто се превърна в най-важния за мен човек, или няма друг на света, който да обичам повече от теб?! О, и пропуснах да кажа - не смея да ти призная всичко това, защото си дъщеря на руски мафиот, най-добрият ми приятел е негов син и наследник на всичко това и между другото твой брат, който не дава да припари и птичка до теб, но оставя на нас да се грижим за теб... Само защото вярва, че никой от нас не те гледа по този начин?! И най-малкото, което би ми сторил е да ме кастрира, а след това ще ме умъртви по най-болезнения начин? Да, аз си помислих същото...
Тя се усмихна, но объркването не слезе от лицето и.
- Добре. - изрече и отново се заприказва с Грейсън.
- Защо не говориш и с мен? - не се стърпях и я попитах, а Грейсън ме изгледа с присвити очи.
- Ами...
Разсмя се. Боже, това е най-красивото създание, което можеше да съществува.
- Не знам. - поколеба се, а след това нервно прехапа устни. - За какво искаш да си говорим.
Обичах да я наблюдавам, в продължение на години изучавах всяка нейна гримаса, всяко нейно изражение, настроение. Затова и очите ми никога не я изпускаха. Не можех да откъсна поглед от устните и, затова когато Мат ме сръчка в гърба, аз леко подскочих.
- Не знам, - усмихнах и се, - похвали се нещо.
- Ммм...  - замисли се, а след това очите и заблестяха. - Има едно момиче в часа ми по литература, тук е от скоро. Не познава никой, затова и предложих да излезем някой път след училище.
- Така ли? - попитах, а тя кимна въодушевено.
Знаех за желанието и да има и приятелки, а не само да дружи с нас, затова искрено се зарадвах на новината и.
- Е, кога ще излезете? - Мат се включи в разговора.
- Утре имам последен час с нея и ще и предложа да се разкараме малко.  - сви рамене, а след това отново се усмихна.
- С кой ще се разкарваш? - Ярик измърмори под носа си, а тя въздъхна.
- С новото момиче  - Луна. - отвърна, а той кимна няколко пъти.  - Няма приятели или познати, сигурно и е кофти да не познава дори града...
- Да, може да я разведеш наоколо... - Ярик отново измърмори, а след това я погледна.
Тялото на Алина рязко се напрегна, усетих как поема въздух и преди да се спре, вече беше се изправила и нападаше брат си.
- Не е като да съм ти искала разрешение.
Ярик остави телефона на масата и я изгледа със сериозно изражение. Мат остави каквото имаше да яде и  зачака Ярик да избухне, докато Грейсън просто поклати глава и стана от масата.
- Алина! - Ярик изръмжа предупредително, но Алина стисна зъби.
- Ярик, братле! - намесих се, но той не отместваше поглед от нея.
- Седни си на мястото! - изкомандори, а тя изсумтя.
- Не! - прибра си нещата, а след това отново го погледна. - Не си ми баща, нито командир!
- Не, но съм твой брат! - отвърна спокойно, а тя му се изсмя.
Поклати глава и тръгна към коридора.
- Алина! - Ярик я повика, но тя не се обърна.
Загледах се в него и се изправих, а той ме погледна.
- Дай и малко мира, братле! - тонът ми беше равен, а той изсумтя.
- Нищо не съм казал. - погледна и към Мат, а след това отпусна глава назад и въздъхна. - Върви...
Не чаках да довърши и с бърза крачка тръгнах в нейната посока, за да я догоня.
- Алина!
Извиках след нея, но тя само поклати русата си главица и не спря.
- Хей!
Издърпах я за ръката и я принудих да спре и да се обърне към мен. Очите и бяха пълни със сълзи. И в моменти като този копнеех да и дам всичко, което имах, само за да не виждам повече сълзи в очите и. Придърпах я в прегръдка, а тя отпуса глава на гърдите ми.
- Моля те, не плачи.  - изрекох с болка.
- Понякога е такъв задник! - промълви.
- Знам! - въздъхнах. - Знам...
Останахме известно време така, прегърнати, докато не чух единия звънец. Малко след това Алина се отдръпна от мен, а аз инстинктивно се пресегнах, за да изтрия мокрото и лице.
- Знам, че си чувствителна на тази тема и че понякога избухваш от нищото, но...
- Да. - съгласи се, а след това въздъхна. - Преувеличих, но не мога да го понасям, когато стане такъв.
- Не му обръщай внимание. - усмихнах се окуражително, а тя леко се отпусна. - Нали?
- Да. - кимна, а след това впери сините си очи в мен. - Благодаря!
- Не ми благодари, - махнах вяло с ръка, - няма за какво.
- Напротив. - поклати глава, а след това прехапа устни.
- Всичко е наред.
Сведох поглед, не защото не исках да я гледам, а защото не издържах на интензитета на чувството, което изпитвах докато го правех. А и познавайки се, може би нямаше да издържа на това да не я дръпна отново в ръцете си, дори в този момент, бих се осмелил да я целуна.
- Искаш ли... - заговори отново, а аз вдигнах очи към нейните.  - Забрави, ще тръгвам...
- Какво? - хванах леко ръката и, а тя погледна там, където ръцете ни се допираха.
- Щях да предложа да пием по нещо след училище, но сигурно си зает. - вдигна вяло рамене, а аз побързах да я опровергая.
- Свободен съм. - изрекох, а нейните очи се разшириха от изненада.
Не винаги се мъкнех с някоя кифла, по скоро в случаите, в които го правех - просто ги използвах, за да отвличам вниманието и мислите си от Алина.
- Добре. - лицето и се озари от усмивката. - Тогава...
- Ще те чакам след часовете навън. - побързах да предложа преди да се е отказала.
- Добре. - кимна.
С усмивка се отдалечи от мен, а аз останах загледан в нея, защото знаех, че след няколко крачки ще се обърне и ще ми помаха. Правеше го всеки път. И този път също не пропусна.