Нещо повече

6

Алина

Вбесяваше ме с неговите предрасъдъци. Не можех да понасям глупавото му упорство и не можех да разбера защо, по дяволите, не спира да отрича, това което се случваше между нас. А може би беше останало в миналото и аз не можех да се накарам сърцето ми да пусне. И какво по-лесно от това да си тръгна. Да се обърна и да си търгна сякаш изобщо не съм била там. Не вдигнах, когато ми звънна първия път, не вдигнах и всичките пет пъти след това. Какъв беше смисълът? Вместо това реших, че имам нужда от някой, който наистина ще ме изслуша и най-вече ще ме разбере, ще ме погледне без да вижда Алина, която е била тотално разбита. Просто защото не ме беше виждала в тази ми светлина. Алтеа се държеше с мен напълно адекватно без да вижда в очите ми жертва, без да се страхува от това, какво би казала, за да не ме нарани. Набрах номерът ѝ, но не се наложи да чакам дълго време, защото вдигна на второто позвъняване.

- Здрасти. - поздрави ме, а аз се подсмихнах и седнах на леглото.

- Учудвам се, че все още вдигаш телефона си. - закачих я.

- Моля те, брат ти е странен, но не чак толкова. - разсмях се. - Все още не е проявил маниакална ревност до такава степен, че да конфискува телефона ми.

- Ти да видиш. - изкоментирах весело, а тя се закикоти. - Странно, Ярик е от тези аборигени, които обикновено правят точно това.

- От първо лице ли говориш? - попита.

- Мхмм.

- Кофти. - изпуфтя, но все още беше весела.

- На мен го кажи, беше скрил телефона ми преди време, защото едно момче от училище ме беше поканил на среща, а той не искаше да ходя.

- И отиде ли?

- Естествено. - разсмяхме се.

- Как си? - попита, този път малко по-сериозно. - Не съм те виждала скоро.

- Откакто се пресели у брат ми, спряхте да идвате тук толкова често. - изкоментирах.

- Е, ако искаш да вдигнем къщата на главите си.

- Иу! - тя се разсмя с глас. - Не! Определено не искам. Дори не искам да си представям.

- Какво става с Травис?

Не си губеше времето, директно задаваше въпросите и право в целта.

- Не питай... - въздъхнах.

- Защо?

- Не е за телефон. Дълго е. - изпуфтях. - Имаш ли време за по кафе?