Baby Doll// Harry Styles// BG Translation//

/6/ Trapped

 Облизах устните си и ги свих, като осъзнах, че устата ми е прекалено изсъхнала. Не можех да кажа нищо, камо ли да се противопоставя срещу действията на Хари. Китката ми бе все още в ръка му, когато достигнахме вратата на банята. Обвинявах се, че бях сляпа и повярвах, че ще може да се махна от тази къща. Беше глупаво. Те бяха платили много на Ричард и на семейството ми за мен. Няма да ме пуснат толкова лесно.

Дишането ми се забързваше с всяка изминала секунда, всеки път щом някакъв нерв се опитваше да излезе. Когато вратата беше отворена, Хари ме вкара вътре насила, преди да затвори вратата. Можех да кажа, че не бе изгубил нито една част от гнева си. Веждите му бяха все още свъсени и най - накрая той пусна ръката ми и огледа банята.

Той бръкна в джоба на дънките си и заходи към тоалетната масичка. Ключовете за колата му бяха извадени и той ги хвърли небрежно върху нея. Сърцето ми щеше да изскочи, когато ме погледна отново.

Усетих само колко близо беше до мен щом усетих, топъл въздух на челото си.

- Свали рокля си. - Хари поиска, гласът му бе груб. Преглътнах нервно, неспособна да кажа нищо. Какво ми става? Това е времето, когато аз се нуждая да бъда твърда и да отвърна.

Но не го направих. Не можех. Някой щеше да извлече полза от мен, а аз не правех нищо.

- Подлудяваш ме. - Хари промърмори.


Никога не съм била изложена на нещо толкова... унизителни и гнусно. Както майка ми казва. Сексът никога не се е дискотирал в нашето семейство и не знаех нищо за него. Но бях осведомена, че е нещо мръсно от уроците по биология и тази идея ме правеше да откачам.

- Толкова си трудна. - той прокълна тихо, като ме уплаши. Плашех се от него.

- Погледни ме. - Когато ръцете ми бяха уловени от неговите, изхленчих. - Казах да ме погледнеш.


Направих това, което ми каза, но бях и много уплашена. Погледнах набързо очите му. Не можех да кажа какви са на цвят, защото сянката от свъсените му вежди ми пречеше.

- Защо не правиш това, което ти казвам? Защо!

Пръстите ми започнаха да треперят неконтролируемо. Скулите на лицето му се отпуснаха, когато ме погледна внимателно. Хватката му се разхлабваше и той погледна надолу към пръстите ми.

Изглеждаше изненадан от уязвимостта ми, треперещите ми ръце, на пръв поглед, го объркаха. Устните му се отвориха да кажат нещо, но нищо не издадоха.

Облекчих се, когато отстъпи няколко крачки назад, като потърка врата си. Въздъхнах от облекчение.

Ръцете му бяха на масичката и гледаше гневно към огледалото. Никога не съм си мислела, че ще седя още там и това че не казах нищо и не направих нещо ще спре страшните действия на Хари.

Той излезе шумно от стаята и затръшна вратата след него. Никога не съм се чувствала толкова облекчена.

Не знам какво беше това, но знаех че това е само началото. Само това можех да предскажа. Трябваше да намеря начин да се пазя.

Изчаках в стаята още малко минути преди да отворя врата, малко. Надникнах леко, за да видя дали коридора е чист. Хари е някъде тук и реших да изляза. Ходех внимателно по коридора, като правех малки и предпазливи крачки.

___________________________________

- О, свикнала съм с него. - г - жа Брифен каза, между риданията. Избърсваше клепачите си със салфетка. - Сега знаеш колко е буен.

- С баща, който го разваля е обяснимо. - казах, като седях до плачеща жена на леглото ми - Може би се нуждаеш от някаква почивка, г -жо Брифен. Забрави за него. Ако е достатъчно достоен, ще ти се извини.

Тя леко се засмя.

- Талия, това момче не се извинява на никого. Но си права, ще отида направо в леглото, веднага щом измия чиниите. Толкова се радвам, че си отивам във вкъщи, утре.

- Утре?

- Отивам си у дома всеки уйкенд. - тя ми обясни. - О, забравих да ти кажа за това.

Преместих се нервно, като размишлявах над това, което каза г -жа Брифен. Ако тя си отиде за уикенда, ще остана сама с Хари. Потрепнах от мисълта. Защо не ми каза по - рано?

Когато г - жа Брифен напусна стаята ми, се почувствах сама. В капан. И сама.

Бръкнах в чантата, която Джейки ми даде. Имаше пуловери и дънки, опитах се да хвърля лошата новина зад гърба си. Забелязах, че г - жа Брифен беше оставила малко от салфетките си. Почистих тоалетната масичка, преди да пусна косата си и тъмната ми коса се спусна по рамената ми. И се подготвих за лягане.

Сложих одеяло на леглото ми, преди почукването на вратата да ме стресне. Вероятно беше г - жа Брифен, за да си вземе салфетките. Без да се замисля отворих вратата.


Веднага съжалих. Стоях напълно замръзнала, като видях Хари.

Първата ми мисъл бе да затворя и това направих. Опитах се да затворя, но силата му ме обори.

- Чуй. - звучеше като заповед. - За одеве...

Погледнах встрани от него.

- Бях ядосан, защото... ох,... просто бях... - той спря за момент и езика му овлажни устните му. - Виж, не искам да се страхуваш от мен. Аз... съжалявам. Държах се като... задник.

- Добре. - казах набързо.

- И искам да ти каже, че не съм толерантен към непознати, които идват в къщата ми. Знам, че някой е идвал. Ако го хвана, няма да бъде много хубаво.