Baby Doll// Harry Styles// BG Translation//

/10/ Aggressive

Не можех да заспя, както трябваше миналата нощ. Бях навън в продължение на четири часа, най - много. Събудих се по - рано, както обикновено. Стомахът ми се бунтуваше, отново. Опитах да го излъжа със зърнена закуска. Но тя не помогна. Не ми отне много време, за да разбера, че дискомфорта, който чувствах не беше от празният ми стомах.

Излязох на предната веранда и събитията от снощи ме връхлетяха. Устата ми пресъхна.

Въпреки това майка ми щеше да каже, че това е глупаво и необходимо. Представях си първата си целувка. Не беше такава, каквато си представях, че ще бъде. Очевидно, защото не беше с правилния човек. Ти трябва да го направиш с човека, който харесваш.

Какво си мислех?

Не беше желана целувка. Фактически това трябваше да ме безпокои. Целувката просто ще премина през ума на Хари за секунда. Той беше пиян и това означа, че целувката не означава нищо за него. Трябва да се чувствам смутена, нали?

Но не съм ядосана за това. Или пък чувствам смущение. Още бях по средата и не знаех какво да чувствам.

Чух някакъв глас и се обърнах към него. Досетих се кой е, когато видях голямата му чанта. Това беше пощальонът.

Взех писмото от стиснатите си бедра.

- Почакай! - извиках, като се втурнах към портата.

Вероятно не ме чу, защото продължаваше да си тананика някаква песен, която слушаше от слушалки.

- Извини ме! - казах задъхано, като хванах дръжката на портата, за да не се затвори. Очилатото момче махна слушалките си и притисна очилата си към лицето.

- Здравей. - каза нервно, като зализа косата си.

- Здравей, нуждая се това писмо да го отнесеш на този адрес. - показвах му адреса на смачкания плик.

- О, разбира се. Това и правя. Но можеше да го оставиш в пощенската кутия. -той се засмя.

- Не мога. Сложно е. Но били ли могъл лично?

- Разбира се. - ухили се. - Ще го отнеса лично.

Момчето прекъсна очният ни контакт, като погледна през рамото ми. Лицето му придоби въпросителна гримаса и аз проследих какво гледа. Беше Хари на верандата, ръката му беше зад врата. Въздишах, изпускайки притеснението си.

Обърнах се към момчето и му казах да тръгва.

- Писмо? - Хари протегна ръцете съм към момчето, което държеше писмото ми и напредваше към нас. - Трябва да го видя?