Baby Doll// Harry Styles// BG Translation//

/12/ Angels Watching

- Е, седни. - Хари ме подтикна.

Не бях склонна да седна, защото все още не се чувствах на сто процента комфортно около него. Дори не знаех защо ме изведе навън. Прекараните минути в колата му съсипаха нервите ми. Но седнах.

Хари постави менюто на масата, когато реши какъв сладкиш щеше да си вземе. Забавно е, защото от пръв поглед той не изглежда като момче, което ще отиде в някаква сладкарница и ще яде сладкиши или мъфини… но ето той беше точно в сладкарница. Толкова уверен, както винаги.

Млад сервитьор дойде при нас, когато Хари го извика с жест.

- Избирам си този сладкиш. Мента и шоколад.
- Добър избор. - сервитьора засия, преди да напише нещо на тефтера си. - Нещо за пиене?
- Дай ни по една безалкохолна бира. - явно Хари искаше да бие нещо близо до бира.
- Опасявам се, че е свършила. Имаме лимонада. Любима на много клиенти.

Устните на Хари се свиха малко, преди отново на вземе менюто и да прегледа напитките, които предлагаха.

Веждите му бяха леко свити, малки гънки се бяха образували около тях, докато четеше менюто. Изведнъж се засмях от сериозното му изражение. Забелязах, че очите му са зелени. Рядко съм виждала хора със зелени очи.

Те се стрелнаха към мен и аз погледнах на страни, бързо. Смутих се. През цялото ли време съм го гледала? Не искам искала. Просто... имаше какво да гледам.

- Искам диетична кола. - Хари каза на сервитьора и се обърка към мен. - Искаш ли нещо друго?

Мислех, че той ще избере и за двама ни.

- Просто вода.
- Вода? Скучно.
- Не обичам диетична кола.

Хари погледна към сервитьора, на който нетърпението й се покачваше и си личеше.

- Чу я.

Сервитьора се усмихна леко, преди да се обърна и да се отдалечи. Хари се облегна на стола си, релаксирайки. Той сключи двете си ръце, преди да ги постави на стомаха си.

Чувствах очите му върху себе си, смутих се.

- Релаксирай. - той каза.
- Какво? - погледах го.
- Винаги си напрегнаха. Изпусни това напрежение.
- Това съм си аз.
- Трябва да се промениш. На колко си отново?
- Седемнадесет.
- Виждаш ли. - насочи пръст към мен. - Забравих. Мислех, че си на четиридесет. - той се засмя на своята шега.
- Това е смешно.