Baby Doll// Harry Styles// BG Translation//

/4/ Fear

Прекарах сутринта си отдадена на палачинки с кленов сироп. От доста време съм нямала цялостна закуска... И аз определено ще се възползвам от тази възможност.

- Искаш ли още чай, Лиа? - г - жа Брифен ми предложи, като гледаше как изяждах всичко от чинията си.

- Да, но не много. - отговорих, като избърсах устата си със салфетка.

Тънките й устни образуваха усмивка, докато сипваше топлата течност в чаша ми за трите път.

- Ако палачинките ти харесат, ще ги направя за закуска и утре.

- Благодаря, г - жо Брифен.

- Не се притеснявай. Как спа?

- Не можех да заспя.

Прекарах цялата нощ в стаята за гости, но непрекъснато се въртях под завивките. Разбира се, леглото беше удобно и луксозно, но имаше страх, който беше дълбоко в мен и не ми позволяваше да заспя.

Тялото ми се гърчеше в различни пози, в опит да се разсея от ужасните мисли за това, което ми се случи преди ден. Имах диво въображение, нещо което харесвах у себе си. Но снощи просто си пожелах умът ми да се изключи.

- Имаш ли някакви планове да се върнеш на училище, някой ден? - г - жа Бриген ме попита.

Прекарахме цялата сутрин в разговори за мен, в голямо количество информация. Но г - жа Брифен искаше да знае повече. Нямах проблем да й кажа. Тя е невероятно мила жена, която иска да си поговори с някого.

- С удоволствие. Но не мисля, че мога. - отговорих, като правех движения с чаената лъжичка. - Между другото...

- Да?

- Това момче? - наклоних главата си към кухненската врата. - Защо баща му би искал да му даде... 'кукличка'?

Всичко от това ме плашеше не по - малко, но нещата, които Ричард ми беше казал за него, бяха лъже. Той просто искаше да ме изплаши. Трябваше да знам повече, а не да вярвам на това, което Ричард ми каза.

Аз и г - жа Брифен си говорехме дълго, но нито една от двете не спомена за момчето, което заспа бързо на дивана. Не бях сигурна, дали ме беше страх да попитам или просто исках да го премахна от ума си, колкото е възможно. Може би и двете неща, но любопитството за семейството ми надделя.

- Името му е Хари. - тя промърмори. – Ами, той е... добър, но има много връзки и нито едно момиче не се навърта наоколо. Предполагам, че това не се харесва много на баща му. О, и те имат традиция да... са с девствено момиче преди двадесет. Не ме питай защо, нямам си на идея. Но това се техни вярвания.

Устните ми се отвориха, за да кажа нещо, но не намерих подходящи думи.

- Г - жо Брифен. - мъжкият глас от снощи, който изпълни къщата, прекъсна разговора ни.

- Ела. - тя отговори, преди да се обърне към мен, като дъвчеше устната си. - Казах прекалено много. - тя прошепна, преди да излезе бързо от кухнята.

Набързо вързах косата си с ластик. Когато гласът приближаваше кухнята, първият ми инстинкт беше да се скрия. Скочих от мястото си и хванах подгъва на роклята си, за да я оправя.

Огледах всеки ъгъл, за да видя къде мога да се скрия, когато вратата се отвори. Видях мърлявото момче от снощи.

Косата му беше разрошена, карираната му риза беше откопчана и когато заходи се видяха някои от татусите му. Той потърка очите си, преди да се срещне с моите. Но когато погледите ни се срещнаха, аз погледнах надолу.

- Кой е това? - той накрая попита.

Г - жа Брифен се втурна към мен, като сложи ръцете си около рамената ми.

- Това е Талия. Сигурна съм, че баща ти ти е казал за нея.

- Това е онова момиче... ? - той повдигна веждите си.

- Да.

- Тя не прилича на една от тях. - говореше така, сякаш аз не бях там. - На колко години е, все пак?

- Кажи му, скъпа.

- На седемнадесет. - отговорих, все още с понижена глава.

Била съм в неловка ситуация много пъти, но все още ми е трудно да поддържам очен контакт с непознат. Това е недостатък от моята самоувереност и смелост - черта, която баща ми искаше да премахне, преди да почине. Преди да умре му обещах, че ще устоявам на себе си и няма да позволявам на някого да ме използва.

Но виж ме сега. В позиция, в която той иска да ме погледне.

Хари седна на кухненския плод и г - жа Брифен го попита какво ще иска за закуска. Очите ми шареха по кухнята, за да си намеря място, но беше малко, трудно когато някой те наблюдава.

Въпреки че не го гледах, можех да усетя очите му върху себе си. Едно момиче винаги може да разбере това, когато се случи. Не се замислих какво ли му минава през ума.

Ако имах смелост, щях да побегна. Но нямах. Чувствах се като уплашен елен, сред гъста незнайна гора, който да е майка и трябва да направи първите стъпки, за да вдъхне утеха. Гора, в която има непознати места, звуци, нови аромати и първични инстинкти да бягаш и да се скриеш.