Baby Doll// Harry Styles// BG Translation//

/11/ Dishenest

 Бях в кухнята с г-жа  Брифен , правейки пържени филийки като седях на бар плода. От както пристигнах, в тази къща, се възползвам от безкрайния запас на деликатесна храна. Това беше нещо , за което брат ми би мечтал. Буквално.

 Г-жа  Брифен ми разказваше за синовете си , докато разрязваше една краставица по средата. Тя се кикотеше ,защото се връщаше в миналото и се притеснявах всеки път щом острият връх на ножа приближаваше пръстите й.

 Опитвах се да се съсредоточа над разказа на г-жа  Брифен и пържените филийки ,но беше малко трудно ,защото през леко отворената вратата на кухнята идваше ужасна миризма. Разпознах миризмата и тя ми припомни ужасни спомени.

 Знаех ,че Хари се е върнал от колежа ,но си мислех че е на горния етаж. Или една част от къщата гори ,или той е на долния етаж в хола и прави нещо ужасно.

 Надникнах през хола и го видях да прави , това което си мислех. Миризмата стана по-гадно и всичко беше в дим. Ноздрите ми не свикнаха с миризмата ,затова усетих гърдите ми да се затягат ,когато миризмата изпълни тялото ми. Веднага поставих ръката си на устата и носа си ,за да се защитя от задавящата миризма.

 Хари се бе излегнах мързеливо върху дивана и поднасяше токсичното вещество към устата си.

- Какво правиш? - гласа ми беше заглъхнал.
- Е, според теб? - устните му образуваха усмивка ,но бързо тя изчесна.
- Защо си го причиняваш ?
- Животът ми и без това е преебан. - каза преди отново да поднесе цигарата си към устата- Проблем с това?
- Излез отвън или нещо такова.
 

 Обърнах главата си. Обърнах му гръб и започнах да се отдалечавам. Притесних се за здравето му , но не исках да остана и да дишам от онази миризма. Но ето ме намирах се пред него, отново.

- Баща ми почина ,защото пушеше много. Не мога да възприема нещо такова , че хората знаят ,че си причиняват болка от това ,но продължават да го правят. Трябва да спреш.
- Питала ли си баща си защо го е правил?- Хари се наведе напред , седна  преди да потърка веждите си с вътрешността на ръката си и цигарата му беше между пръстите.
-Е, бях дете и не разбирах съвсем...
- Ти не разбираш. И скъпа, няма да го направиш.-  той издиша дим от устата си и с празната си ръка мина през косата си.- Ако още не си разбрала , светът не е толкова добър колкото ти си мислиш.  Не винаги е зайчета и дъги. Той никога не е бил , факт.
- Разбирам.- казах му - Разбирам ,че хората имат проблеми ,но винаги имаме избор. Можем да се справим с тях. Но разумно.
- Да можеш,но ако си заобиколен от хора ,които ги пука за теб.- той се усмихна леко преди отново да продължи.- Знаеш ли , ти си първият човек ,който ми казва да спра да пуша.- той погледна нагоре към мен.
- Приеми го като добър знак.- свих рамене преди да се изкашлям отново , заради цигарата ,която взимаше влияние над сетивата ми.
- Знаеш ли какво е да бъдеш заобиколен от хора ,които само се интересуват от портфейла ти?
-Да. - изненадах го с отговора си.- Ричард и хората му винаги проверяваха спестяваният  ни и ако имахме малко по-малко от седемстотин , те щеше да намерят начин да правят така ,че ни трябват още петстотин. Те искаха да ни контролират.

Той ме погледна предпазливо ,след като спрях да говоря, изглеждаше че размишлява над това ,което казах.Погледът му и това мое внезапно изразяване ,което беше напълно вярно затегна гърлото ми. Дано да не беше забелязал ,че се страхувам от него ,защото щеше да го използва срещу мен.

 Той духна дим преди да погледне към цигарата ,която беше намаляла значително от началото , на разговора ни. Езикът му засмука цялата цигара до устата му и след това я премахна. Бях доволна ,че сложи цигарата в пепелника.

 - Слушала ли си за ' Cake pops ' ? - Хари попита ,като се изправи от дивана и аз ахнах. Веднага се върнах в онази нощ . Нощта ,която явно той не помнеше.

- Талия?
-Ъм?
-Cake pops. Чувала ли си ги?
- Ъмм .. не.
-Е , те са наистина добри.-  взе ключовете си и килна главата си към вратата.

 Искаше да го последва? Не знаех ,затова не помръдвах.

- Е, ще дойдеш ли или не?- гласа му прозвуча отново. Вече ,знаех че трябва да отида.

__________________________

Гледната точка на г - жа Брифен :

Мина почти час откакто Хари и Талия излязоха. Учудих се да видя ,че Хари действа по-различна с Талия. Не помпя кога за последен път взе добро момиче за кексчета вместо да отиде на онези шумни места. Тя е толкова невинна за него , сигурна съм ,че Хари ще помисли добре преди да направи нещо.

Имах педесет пропуснати обаждания от Джефри и Мани и бях сигурна ,че отново са си играли. Тъкмо щях да звънна във вкъщи , на съпруга си за телефонната сметка ,когато на вратата се звънна.

 Погледнах през шпионката на вратата и видях Деймиън. Лицето му беше червено ,заради цвета на стъклото на шпионката или наистина беше ядосан.

- Г - н Деймиън , каква изненада. - поздравих плахо ,когато той влезе.
-Нещо не е наред. - той каза ,като почесваше брадичката си и крачеше напред - назад по коридора.- Къде е синът ми? Къде е момичето?
- Талия си взима душ,а Хари не се е върнал още.- излъгах.
- Явно Хари е казал на сина на Патрик ,че не е спал с момичето. Поради липса на опит или нещо такова. Ти не знаеш за това , нали Мария?
-Н-не.
- Мария- той се насили да се усмихне сред отчаянието с жълтите си зъби ,които ти привличат вниманието. - Помисли за децата си преди да отговориш на следващия въпрос. - той издиша. - Плащам за нищо?