Baby Doll// Harry Styles// BG Translation//

/3/ Boy

-Хари е в края на трийсетте. Прилича много на г - н Деймиън. - Ричард спря, като ми се ухили. - Той има три деца. Най - голямото дете е колкото теб.

Тъмният прозорец на колата се отвори, разкривайки донякъде ядосаното лице на Деймиън. 

- Трябва да побързам. Имам и други неща за правене. - каза той, като не знаеше какво ми беше казал Ричард.

Ричард дръпна дръжката на вратата на колата и ми я отвори.

- O, и трябва да му се подчиняваш, защото е склонен да ти причини болка, когато е ядосан. - Ричард ми прошепна, преди да си наклони главата на едната страна, като ми сигнализара да влизам в колата.

Въздухът секна в гърлото ми, докато си затягах хватката около чатичката. Тихо се настаних на задната седалка. Бях твърде изплашена, за да не се подчиня на никого. Ричард ми се усмихна с дяволска усмивка, преди да затвори вратата.

____________

Останах безмълвна през цялото пътуване, освен няколко тихи ридания, които издавах. Когато не беше зает да говори по телефона, Деймиън ми говореше. Питаше ме неща, като от колко време съм в Fleese и искаше да знае неща за родителите ми. Но аз го игнорирах.

Погледнах към лилавата спортна чанта, която ми дадоха. Внимателно я разкопчах, съдържанието и беше: няколко къси рокли и чисти нощници, сгънати вътре. Внезапно чувство на отвращение ме сполетя, закопчах я обратно и я избутах в страни.

Очите ми едва се държаха отворени от психическо и физическо изтощение, когато ми казаха, че сме пристигнали. Пътуването беше много по – бързо, от колкото очаквах. Мерцедесът издаде остър звук, като спря на алея и почувствах, как пулсът ми се забърза.

Излязох насила от колата, по искане на Деймиън, като взех спортната чантичка със себе си. По – добре, от колкото нищо. Силен вятър ме духна, като открадна ластика от косата ми. Тъмната ми коса сега беше свободна, заедно с колебанието на вятъра. Едва тогава разбрах, че Би всъщност е успяла да направи косата ми да изглежда прилично... но за погрешни причини.

- Побързай. - чух Деймиън да казва. Закръгленият мъж вече бе на прага на имението. - Нощта е студена.

Забързах темпото си по пътеката, която водеше към имението, но предпазливо, заради влагата. Стъпалата ми бяха замръзнали, когато стигнах до прага. Не можех да се насиля да вляза, въпреки че входната врата вече бе отворена.