Гледна точка на Сиара:
С брат ми пътувахме около 20 минути и аз поспах малко. Никога не съм виждала приятелите му наживо. Не съм им фенка или нещо такова, но наистина искам да се видя с тях. Не знам защо. Дори не знам как изглеждат. Нито пък имената им.
- Пристигнахме. - каза Кам и се събудих. Влязохме във фоайето. Там бяха всички. - В кои стаи сме?
- 147-151. - отвърна едно момче, което беше с кафява коса и много красиви сини очи. Беше около 180-185 висок.
- Окей. А как ще се разпределим? - момчетата започнаха да мислят как ще са по стаите. Аз отидох да си оставя куфарите до един малък диван и седнах. Имаше едно момче.
- Хей.
- Хей. Ти не си ли...
- Хейс Гриър? Да, аз съм. Тук съм с брат ми и приятелите му.
- 1) Всъщност не знам кой си и 2) Аз също съм тук с брат си и приятелите му. Аз съм Сиара Далас, сестрата на Камерън. - подадох ръка на Хейс.
- Аз вече се представих - засмяхме се - И съм брат на Наш.
- Другото момче с кафява коса и сини очи?
- Мхм. - каза Хейс и започнахме да си говорим за ... разни неща. :)
- Ехо, идвате ли? - извика брат ми.
- Да, ей сега. - казахме с Хейс и отидохме при момчетата. Оказа се, че аз ще бъда в една стая с Хейс.
Гледна точка на Хейс:
- А ти, Хейс, ти ще си в стая със сестрата на Кам. - каза Шон, който беше в асансьора, в който бях и аз. Сестрата на Кам... Сиара! Най-накрая ще съм в стая с някой, който не ме омазва със сметана докато спя. Както и да е, влязох в стаята.
- Здрасти, Сиара.
- Хейс! Някой, който познавам. Добре, че не съм в стая с брат ми. Засмяхме се. - Е, Хейс. Искаш ли да направим номер на останалите? - попита ме Сиара с подъл поглед.
- Добре. Но ще можем чак когато си легнат, а те си лягат късно.
- О, милото бебе. Не може да стои след 20 часá, така ли? - Сиара се подиграваше с мен. - Хайде, де. Стегни се! Тъкмо ще имаме време да измислим план!
- Ами... добре.
- Супер! - тя дойде и ме прегърна - От втори клас не съм правила номера и още малко и щях да умра от скука! Благодаря, Хейс!
- Хах, за нищо. - изсмях се и забелязах, че Сиара още ме прегръща. Тя се отдръпна и се усмихна срамежливо. Сладка е, когато се усмихва така. Аз да не би да я харесвам?! Не... Мисля...
- Аз ще отида да се преоблека, а ти започвай с плана. - каза Сиара, взе си тъмни дрехи и влезе в банята. Започнах да мисля... сметана. Ще си отмъстя. *зъл смях*
