𝐒𝐜𝐡𝐨𝐨𝐥 𝐋𝐨𝐯𝐞 //𝑓𝑡.𝐿𝑒𝑒 𝐹𝑒𝑙𝑖𝑥//

31. Глава

Г. Т. на Юнджи
С Феликс както знаете, сме официално двойка и съм повече от щастлива
След като излязохме във ваканция, решихме да всички да се отдадем на една, спокойна, екскурзия

Лятото прелетя, изпълнено със забавления и бързо настъпи новата учебна година, а именно последната ни, където ни очакваше и бал

Неусетно тя също се измъкна, завършихме с отличие, бала беше незабравим, а след като вече сме пълнолетни бе време да вземем живота си в наши ръце
Това е и моментът, в който всеки от нас пое по своя път

Като за начало, с Феликс отделихме пари за собствено жилище, които бяха спестени от почасови работи и разпродажбата на стария ми дом
След като мама и татко живеят в Австралия, а брат ми си бе уредил собствена къща също, за него и приятелката си, домът ми бе неизползваем, ето и защо го продадохме

Изминаха три години
Днес ще е много щастлив ден за Феликс
Можете ли да познаете защо?
Ще става баща
Надавам се да го зарадвам с тази новина, но истината е, че не знам как да му я съобщя
Изчаках да се върне от работа, като го прегърнах още от вратата, той ме дари с целувка
Бях напрегната

Юнджи - Феликс, трябва да ти кажа нещо важно, което разбрах наскоро - продумах аз

Феликс - Юнджи, плашиш ме. Какво се случва, добре ли сте? - каза загрижено той

Юнджи - Да, разбира се.... Чакай, какво имаш предвид под "сте"? - попитах го объркано

Феликс - О, хайде стига. Нима мислиш, че не съм забелязал до този момент - отвърна той

Юнджи - Е, изглежда вече не е тайна, нито изненада. Не се ли радваш?

Феликс - Естествено, че съм радостен. Ще ставам татко, бих искал да те напрегръщам, но ще се въздържа - засмя се той

Девет месеца по-късно, се родиха и нашите две прекрасни дечица, момиченце и момченце
Беше голямо съвпадение в една година да се родят както нашите, така и дечицата на Роуз и Минхо, Джени и Чан
Понеже все още поддържаме контакт, често ще си ги разхождаме

Решихме момиченцето да се казва Чаехии, много ми допада името, красиво е, а момченцето ни - Джънгкук, като той е по-голям от Чае само с пет минутки разлика
Колкото до детството им, с Джени и Чан, решихме да заминем за Австралия, заедно с техните дечица Техьонг и Чонхьон

Приспособиха се към новата среда доста бързо след преместването
Чае си намери приятелче - Субин, който е много добро дете и често излизаха заедно
От друга страна, Куки и Тае си станаха първи дружки, а по-късно и със Субин

Те тримата бяха толкова талантливи още от мънички, щеше да е ужасно да не развиват таланта си, затова взехме решение да ги изпратим в Корея, където да сбъднат мечтите си.
Разбира се, това не бе лесно
С Феликс изпратихме едното си детенце на ранна възраст и то толкова далеч от нас, липсваше както на нас, така и на Чаехии
Колкото и да бяхме до нея, в опити да я направим щастлива и често да посещаваме братчето ѝ, наистина бяха три мъчителни години, преди отново всички заедно да се преместим в родината си

Говорихме с компанията, в която се намираше Джънгкук, като ги уверихме, че е напълно безопасно да си живее при нас
Все още е тайна неговата бъдеща кариера, не сме казвали нищичко относно липсата му на Чае, но се надявам в, скоро време да ѝ споделим

Записахме я в ново училище, а сякаш самата атмосфера ѝ се отрази добре
Бързо си намери приятели, а именно Михии и брат ѝ Юнги

Толкова се радвам, че всички сме отново заедно и дечицата ми са щастливи

// Бележка //

Здравейте на всички ❤️
Ах, честно, не знам как да започна това.....

Може би с това, че много се чудех какво да правя след края на тази глава.
Както знаете, това се предполага да бъде края или продължението

Имах труден избор
От една страна, не искам да губя историята, защото ми липсва как се развива продължението и наистина ми харесва

От друга страна, проблема бе, че по едно време ми стана доста трудно да продължа нататък, което доведе и до редакцията на цялата книга....

Е, както и да е
Тук е моментът, в който взех решението - книгата приключва тук

Нека направя кратко уточнение, тази глава е базирана на мислите на Юнджи през годините

Оставям това тук ✨

"Здравейте чингу 💞.... Не си представях, че ще стигна до тук. КРАЯ..., но имам едно на ум 😁. Наистина много се радвам и благодаря за цялата подкрепа 💖. Вчера мислих доста и писах за тази глава. А може би съм и нахвърлила някои идеи за.....
Надявам се да ви е харесал края и да искате продължение 😁😁😁
Обичам ви ~, благодаря 😢🌹💝❣️"

Изглежда наистина е време да се сбогуваме
Не рева, не
Не си представях, че ще стигна до тук, всичко благодарение на вас

Е, това беше последната глава от тази книга
Обичам ви ❤️🥀✨❤️🥀❤️✨🥀