𝐒𝐜𝐡𝐨𝐨𝐥 𝐋𝐨𝐯𝐞 //𝑓𝑡.𝐿𝑒𝑒 𝐹𝑒𝑙𝑖𝑥//

30. Глава

Г. Т. на Роуз
Планът на Феликс бе идеален, всичко звучеше толкова романтично
Докато бях с Юнджи, не очаквах, че Минхо ще ме извика толкова рано, но помислих, че има промяна в плана и побързах да тръгна
Когато пристигнах, той държеше букет от рози, като ми го подаде.
Предложи ми да се разходим, съгласих се с най-голямо удоволствие, въпреки че бях объркана от случващото се
Усетих ръката му, която преплете пръсти с моята, като ме поведе в неизвестна посока
Усетих как сърцето ми забърза ритъма си, след известно време осъзнах къде се намирахме
Това беше задният двор на училището му
Той закри очите ми, полагайки кърпа
(знаете за какво говоря, нали) Какво ли е намислил?
Заръча ми да не я свалям, докато не каже, послушах го
Минутки по-късно, получих разрешение да я сваля, а това което видях ме остави без думи
Той погледна в очите ми и засвири на китарата си, като заспя с нежния си глас, който отекна в ушите ми
Почувствах се толкова специална  (YoU mAkE mE feEl SpEcIaL 😂)

Минхо - Роуз, трябва да знаеш, че те обичам и много държа на теб. Чаках този момент толкова дълго, ето че той настъпи.
Ще ме направиш ли щастливец? - проговори той, като се приближи до мен

В очите ми се заформиха сълзи, нямаше какво толкова да мисля, аз също го обичам.
Прегърнахме се
Бях толкова щастлива, дори не мога да го опиша с думи
Той нежно сля устните ни в целувка, след което отново ме прегърна
Преплетохме пръсти и се насочихме към дома ми, тъй като бе време за тържеството

Г. Т. на Феликс
Разговарях с Минхо относно днешния ден, който настъпи, когато неочаквано се появи Юн.
Покани ни в дома на Роуз, от осем часа
Хрумна ми идея
Минхо изпрати съобщение до всички, отлагайки до девет и половина вечерта
Тъй като всички бяха наясно с плановете ни, не беше трудно да се групираме и да измислим все нещо
Планът бе ясен
В осем и половина, всички без мен, Юнджи, Роуз и Минхо ще подготвят партито
А роклята, която ѝ оставих, дължа благодарности на Сумин, която ми помогна с избора   
По изчисленията ми, пътят от къщата до мястото е около четиридесет до петдесет минути.
Заех се с подготовката на мястото без да губя повече време
За финал, запалих свещите
Часът бе девет и половина, аз също бях готов, зачаках Юнджи, която както ме информира Чан, бе напът
     
Г. Т. на Юнджи
Днес е специален ден, можете ли да познаете?
Завършването ни разбира се
Очаквах го толкова дълго, а ето че и най-накрая настъпи този момент.
Въпреки, че е едва за единайсти клас, бих казала, че всички се готвим за бал, хахах.
Връщайки се назад, осъзнавам колко зле започна годината, но в момента всичко е наред, което ме прави щастлива.
По случай завършването, както всяка година, си организираме малко тържество с класа.
По път към гимназията си говорех със Роуз, която предложи да си направим и ние тържество, тази вечер.
Веднага се съгласих, като щяхме да съобщим на останалите към осем часа.
Пристигайки в двора на училището видях Минхо и Феликс, които си говореха.
Изтичах към тях, като спрях Феликс преди отново да е избягал на някъде.      
Тъй като и двамата тези няколко седмици не бяха в дома на Роуз, ги поканих да дойдат както беше уговорения час.
Минхо се съгласи, но не получих отговор от Феликс в крайна сметка