𝐒𝐜𝐡𝐨𝐨𝐥 𝐋𝐨𝐯𝐞 //𝑓𝑡.𝐿𝑒𝑒 𝐹𝑒𝑙𝑖𝑥//

7. Глава

Г. Т. на Юнджи
След вечерния ни разговор с Роуз, не успях да спя добре, заради мисълта от целувката на Сумин и Феликс. Знам, че Роуз има право, но в момента не си представям как ще загърбя факта че ги видях, без тяхно знание, и да се преструвам сякаш всичко е наред, докато самата аз не се чувствам добре.
Вече бяхме по път, аз съблюдавах природата през прозореца, а след малко е време и за отбивка. Чудя се, как да кажа и на другите момичета за станалото.
Слизайки от автобуса за почивка, се настанихме на пейка, а въпросите започнаха да хвърчат.

Джису - Юн, сега ни разкажи какво е станало, знаем че си била разстроена. Сподели ни

Юнджи - Феликс и Сумин се целунаха, аз ги видях без тяхно знание, а по-лошото са чувствата ми към Феликс, тоест ревност - изпях ин всичко на един дъх

Джени - Аз съм в шок. Но какво ще правиш от тук насетне?

Юнджи - Плана ми е да го отбягвам, не си представям как ще го погледна в очите....

Лиса - Според мен, трябва да говориш с него. В крайна сметка, не си направила нищо лошо, просто си станала свидетел на целувката им

Рюжин - Лиса е права, ако го отбягваш, само ще се отдалечите един от друг. Ти го харесваш все пак

Роуз - Напълно съм съгласна с момичетата. Нека не изключваме и факта, че целувката може да е предизвикана от Сумин, не от него

Юнджи - Така е, но се замислете, ако не я харесваше щеше ли да се противи, а той не го направи. Видях го с очите си, харесва я....

Джису - Виж, каквото и да стане, ние сме теб и те подкрепяме, не го забравяй - каза тя, аз отвърнах с усмивка.

Беше време отново да потеглим, след десет минутната почивка. Седнахме по местата си, когато последва уведомление от учителката, че ни очаква дълъг път.

Чан - Къде отиваме? - попита Чан

Учителката - Хотелът ни се намира в края на града, а в момента пътуваме към центъра, Чан. Там ще имате предостатъчно време да разгледате каквото пожелаете - отговори му тя

Усетих как клепачите ми натежават, гледайки навън направо се унасям в сън, а като включим и не добрия ми сън от снощи още повече. Помолих Роуз да ме събуди, когато пристигнем.
Поставих ръката си, облягайки се на нея.
Времето е минало толкова неусетно, Роуз вече ме събуждаше, казвайки ми че сме пристигнали.
Бяхме предупредени да не се отдалечаваме прекалено много от класа и да не се забъркваме е неприятности, което е добро допълнение, хаха. Бързо взехме решение да разгледаме мола, беше огромен и определено приличаше вниманието.