Птици

Носталгия с мирис на люляк

Носталгия с мирис на люляк
гони ме през пролетната нощ
и прибирам се разсмяна,
чорлава и с букет от горски люляк,
дъхава младост трепти в очите ми
и вятърът ме гони по петите.
Влюбвам се в теб, обречена,
разплакана от живота и нощта,
и макар добре да зная края
на тази неразказана история,
пак се губя в завръзката
и се опитвам да допиша страници,
лишени от смисъл, с ръце,
погубени в сълзи и мастило.
Вратата се затръшва зад мен,
но със себе си аз съм донесла мечти,
разпръснала съм ги по твоите длани,
скрила съм част от себе си в тях,
тайно от теб, без да видиш,
съм оставила следа от загадката,
която трябва само да помолиш:
"Сезам, отвори се"
и тя ще се разкрие пред теб,
цялата готова за обичане.
Тя може да ти даде всичко,
но трябва да си готов за повече,
трябва да можеш да падаш отвисоко
и да оставаш невредим,
трябва да запомниш пътя добре
и да проговориш на езика на удоволствието,
за да посрещнеш в себе си мъжа,
който тя ще направи от теб.
За да разгадаеш една енигма,
ти трябва повече от кураж,
трябва ти предишен живот,
силни ръце, с които да я стоплиш,
и една щипка безконечна любов.
И знам, че в очите ти танцува мираж,
толкова далечен и недостижим,
цял изпълнен с болка и със спомени,
и дори да не успееш да го достигнеш,
дори никога тайната да не узнаеш,
аз знам, че няма да се изгубиш,
а ще останеш цял и непокътнат,
прегърнат от мен и от съдбата.
Не се залъгвай, че можеш да ме покориш,
в себе си аз крия само беди
и съм така трудна за спечелване...
Нужно ти е само стръкче люляк.