Птици

Просякинята в очите ви

Когато съм твърде трудна за вас
и твърде тежки са сълзите ми,
и не можете да ги изтриете,
защото сърцата ви са плитки
и не могат да ги поберат...
Когато гола седя пред вас
и безсрамно плача
за любовта на изгубил се мъж,
за просякинята в очите ви,
и за живота на поетесата-муза,
която все не може да се скрие...
Когато от мъка съм пияна
и душата ми не познава милост,
а знае само да е безпощадна змия,
която все без отрова ви убива
и без огън ви изгаря...
Когато пак съм се побрала в шепа
и коленете ми са сини от много любов,
лишена от вашите театрални роли,
събрана в цялост от мечти
и преродена в гордост,
вместо да е родена лъжа...
Когато съм на кръстопътя на самотата
и за вас съм просто безвкусна шега,
останала някъде във времето недогонена,
пропита до дъно с непонятна власт,
изпълнила ви пак с ревност и със завист...
Когато пиша по улиците
и бездомна съм стопанка
на всичко, което не сте,
и приютявам котката от черна смърт,
а скорпионът в мен се пробужда
само за да ме предпази, не и да ранява...
Когато съм се облегнала на ръката,
която безпощадно ме е зашлевила,
и беззащитна вия като куче,
забравило, че е вълк,
няма да оголя зъби, за да ви ухапя,
дори до кръв да съм ранена...
Ала изчерпа ли се във времето "когато"
и осъмна ли във локва от сълзи,
и скитницата в мен тръгне ли на път,
куфарът ѝ, пълен със спомени,
грижливо е захвърлен пред краката ви,
а очите са усмихнати с безкраен смях...
Когато отново си тръгна,
а вие ме чакате у дома,
заблудени от добротата ми
и приспани от любовта ми,
а от нея е останала само пепел,
която съм скрила под езика ви,
за да ви дави само нощем,
тогава някъде надалеч аз горя,
без да крадете от огъня ми.