А какво, ако беше намерила
празен лист вместо цвете
на непознатата улица,
от която направи си дом
както когато през прозореца
излезе на покрива керемиден,
протегна ръце към небето
и видя града отгоре
не като неизвестност,
а като свобода...
А какво, ако беше намерила
брачна халка вместо китарен звън,
обещание вместо сбогуване
и сигурност вместо спомен
за най-тихата нощ,
в която животът ти крещеше:
"Събуди се!"...
А какво, ако беше намерила
някой наистина обикновен
вместо артист с болящи сини очи,
с ръце на музикант
и с мирис на далечност,
някой наистина удобен,
цял живот да остане
и толкова с него да свикнеш,
че изобщо да го забравиш
още преди първата среща,
вместо някой невъзможен,
за когото нощем още плачеш,
целуваш го в съня си
и изпращаш го отново и отново,
но любовта му е цяла вечност...
А какво, ако беше избрала
да бъдеш къщовница вместо птица,
някоя смирена вместо поетеса или муза,
да бъдеш жена само за гледане,
в никакъв случай за чувстване,
не дай си боже, наистина...
А какво, ако беше избрала
живота вместо изкуството,
сигурността вместо промяната,
одобрението вместо свободата...
Щеше ли да научиш
всичко онова,
което вече знаеш,
или само щеше
да се преструваш, че живееш,
че правиш изкуство,
че обичаш
и че съществуваш...
Щеше ли да бъдеш
или щеше да си напълно,
безвъзвратно,
отчаяно лишена
от всякакъв вид екзистенция...
Признай си.
YOU ARE READING
Птици
PoetryВерсиите на Аз-а са птици, които летят между страниците, изписани с поезия. Защото поезията е именно онази нирвана, която човек изпитва само когато се носи по вятъра, летящ със собствените си криле.
