По-истинска не съм била
така както съм истинска,
когато съм ранена
от предателство и от лъжа,
когато ме е страх
да видя истината гола
и пред нея да се разсъблека и аз,
да я погледна във лицето
и с болката от нея
да я целуна по челото,
очи в очи със нея да застана,
змия-измамница,
белег от отровна рана,
да допра устни до устата ѝ
и с език отровата да вкуся,
за да ми загорчи за малко,
за да не ми горчи за цял живот,
и послушна да бъда,
ала не за нея,
а за себе си само,
за да стоя мирна
и да изчувствам болката,
за да не я погреба в себе си още жива,
да прекрача прага на себе си,
да се разширя още малко,
за да бъда по-силна любов,
ала да я опазя тази любов
със собствените ѝ граници,
за да не се промъква
никога повече
през тях змия.
По-истинската не съм била
така както съм истинска,
когато ме е страх до бягство,
ала със себе си оставам,
танцувам със змията,
разчистваме си сметките
и се пускаме двете,
свободни да бъдем.
По-истинска не съм била
така както съм истинска,
когато себе си прекрачвам,
с болка и с нежност кожата си сменям,
вярна на себе си оставам.
VOCÊ ESTÁ LENDO
Птици
PoesiaВерсиите на Аз-а са птици, които летят между страниците, изписани с поезия. Защото поезията е именно онази нирвана, която човек изпитва само когато се носи по вятъра, летящ със собствените си криле.
