Погледнато през други очи,
животът тече като река,
която не пресъхва само с теб и мен,
времето е неспирна вода,
която ни е понесла по течението,
ражда ни и ни отмива,
заличава всеки остатък от нас,
потапя ни до дъно,
да не можем дъх да си поемем,
да се борим до край,
и след последната глътка въздух,
и след като потънем там долу,
чак до дъното,
пак да изплуваме догоре,
да сме огледало на небето
и да живеем със залеза,
да заспиваме с изгрева
и да се разделяме в полунощ,
за да се срещнем отново
точно в полунощ,
да живеем в два дни,
както се живее между два живота,
да се влюбваме като за първи път,
а да се обичаме като за последен,
защото винаги има още
и вечността се крие
в тази крайна безкрайност,
и докато течението ни носи,
аз съм те обгърнала
с цялата си любов,
която те ражда, отмива те и те носи
пак при мен,
пак при мен,
пак
при
мен.
Ти си моята река.
YOU ARE READING
Птици
PoetryВерсиите на Аз-а са птици, които летят между страниците, изписани с поезия. Защото поезията е именно онази нирвана, която човек изпитва само когато се носи по вятъра, летящ със собствените си криле.
