Рискът е голям,
адреналинът също,
по-силни са от всяко кафе.
Готова си да го направиш,
но те е страх,
признай си.
Не ти се тръгва чак.
А тръпнеш да го изживееш.
Чуваш сърцето си в ушите,
бие като че ще изскочи.
Всяка минута е вечност,
а вечността - минута.
Навън цъфне пролет,
жената в теб също цъфти.
И дори и да се отрониш,
както се отронва от дървото
есенният лист,
който някога бил е пролетен цвят,
знай, че завинаги ще си останеш
с розови мечти,
с вкус на вишна
и дъхава младост.
Знай, че жената в теб
се ражда ден след ден
- умира наесен,
събужда се напролет.
И дори някога да заплачеш,
ранена от любимия мъж,
който взимал е от теб
без душата ти да обича,
помни, че си цвете без корени
- тръгни си от него без време,
върни се към себе си отново,
умирай и крещи, колкото сила имаш,
като буря развихри се, забрави се...
Само недей се примирява,
само недей забравя,
че утре пак ще е пролет
и че утре пак ще се родиш.
И помни, че
безкрайна,
безкрайна си,
безкрайна си жена.
YOU ARE READING
Птици
PoetryВерсиите на Аз-а са птици, които летят между страниците, изписани с поезия. Защото поезията е именно онази нирвана, която човек изпитва само когато се носи по вятъра, летящ със собствените си криле.
